Емоцията и нейната категоризация с Личността

емоция

Емоцията и нейната кетегоризация с Личността

От доста време в работата си с деца наблюдавам, че те се учат да определят себе си, както и човекът, според неговата емоция. Ако учителката започне да вика, то тя е лоша, ако се смее – тя е добра и т.н. Лично аз по нищо не се различавам от тези деца, защото живея в това общество и неговите закони са такива за всички. Просто, така сме научени, да съдим за някого според неговите емоционални реакции.

Емоцията, поведението и реакциите са нещо, което ни дава възможност да изразим себе си. Но дали реално се случва това и обяснено ли ни е то, за да имаме това знание?

Ще се опитам да представя разбирането си във вариант на приказка, така че информацията да бъде достъпна, както за възрастни, така и за деца.

„Малката Ейя, беше ядосана. Облече червената си рокля и предизвика всички погледи. Червеният цвят светеше ярко, а  лицето и, жив буреносен облак беше. В момента в който майка и я видя, направо изтръпна.

-Какво правиш, Ейя? Как може да се държиш така пред гостите, не те ли е срам! Тази рокля изобщо не ти отива, не бъди лоша, чу ли!

Ейя, сведе поглед, дори не можа да каже защо е ядосана. Наистина ли е толкова лошо дете? В този миг баща и викна от стаята и и каза веднага да се преоблече. Гостите се споглеждаха и шушукаха разни неща. Една баба се обади и каза, колко невъзпитано и ужасно било това дете. След известно време Ейя смени роклята си със синя. Синият цвят, бе цветът на сълзите. Не я разбираха…дори не искаха да я попитат, какво и има. Тя тихо плачеше в ъгълът не знаеше, защо не я харесват с червена рокля. При нея дойде леля, която нямаше търпение да я види.

-Защо плачеш?

Ейя, погледна с крайчеца на окото си, смръкна и хлипайки, каза:

-Защото не ме харесват с червена рокля.

-Оооо, та плаче ли се за такива неща? Хайде, ела да видиш колко гости имаш. Няма да плачеш, я! Баш на празника! Бъди мъжко момиче, смела и не плачи за глупости, ти да не си ревла?

Малкото момиче, беше объркано. Тя не искаше да я наричат лоша, нито пък ревла, сякаш бе някоя слабачка. Ами, ако приятелите я помислят за такава, какво ще прави….

-Не!-извика тя.-Не искам, да бъда лоша, не искам да съм ревла.

Стана и отново изтича в стаята си. Погледна се в огледалото, избърса сълзите, сложи пресилена усмивка и отново облече друга рокля. Цветът и бе жълт. С леко вирнато носле и странна усмивка, тя се върна в гостната при събралите се хора.

-Ах, какво дете!-се чу някъде от стаята.- Как слуша, само!

-Браво, Ейя!-възкликна майка и.-Ти си най-доброто и мило, дете! А, тази рокля мнооого ти отива!

Ейя, все още преглъщаше сълзите си, а гневът бе затрупала някъде дълбоко в нея, за да не може никой да  го види. Заедно с него и червената рокля, която никога повече нямаше да облече, защото я правеше лоша. Да не говорим за синята, въобще не искаше и да я погледне, защото с нея тя изглеждаше, като някоя хленчеща ревла. На Ейя и харесваше да я наричат добра, да бъде хвалена и обичана от родителите си. Тя имаше нужда от тяхното внимание, имаше нужда и от приятели, за това се научи да се облича в жълтo, защото само така тя бе обичана и желана.”

Познато ли ви е всичко това? Колко пъти, само защото е ядосано едно дете, то бива наричано „лошо”, ”грубо”,                   ”непослушно” ? Колко пъти, когато е плакало е наричано с определенията „ревльо”, ”пъзльо”, ”слабак”,….”бъди мъж”….

Сякаш мъжете нямат право да плачат.

Предполагам, че всеки от нас е чувал тези определения, както и е преживявал някои от тях в различни ситуации. Естествено, та това е ежедневие….в дома ни, в парка, в детската градина, в училище, когато ние бяхме деца и сега, когато сме големи също. А, колко би било лесно, ако знаехме всичко това, че ние не сме всички онези епитети, обиди и категоризации, с които са ни наричали, само защото сме си позволили да покажем как се чувстваме. Когато видите вашето дете или близък ядосани, първо си спомнете, че то, той или тя имат някаква причина за да се чувстват така. И това е най нормалното нещо, да могат да изразят емоцията си. Тя не ги прави лоши, слаби, смотани, груби и т.н. Тя е моментното състояние по дадена тема и няма нищо общо с човека. Тези определения ни учат да крием това, което изпитваме по определена тема, но то остава вътре в нас и за съжаление се трупа. Някой ден просто рефлектира върху тялото ни, защото всичко това е енергия, която трябва да бъде изразходена. Ако не го разбираме сега, по-късно го преживяваме физически.

Когато разбрах този факт първо спрях критиките към себе си, а след това и към другите. Промених действията си и това ме направи създател на нови, здрави и стабилни взаимоотношения.

Нужна ни е малко емоционална интелигентност за да разбираме, какво се случва вътре в нас. А разбираме ли себе си, ще започнем да разбираме и другите.

Опитвайте се, позволявайте си да изразявате своите емоции с разум. Не ги захвърляйте като дрехи, защото гардеробът ви има праг на побиране. Научете децата си, че когато са ядосани това не означава че са лоши, напротив нека знаят, че имат правото да бъдат такива, без да обиждат и без да нараняват.

Децата, аз, както и вие не сме нито червената, нито синята, нито жълтата рокля, ние сме човекът облечен в нея и нищо повече. Никоя емоция не е равностойна с нашата същност-личност. Тя е начин да покажем на себе си и на другите, какво ни е зарадвало, наранило, натъжило в дадената ситуация. Да покажем как могат и как не могат да се отнасят хората с нас. Изказът е начин на общуване, но на едно по различно ниво ние общуваме емоционално, дори и да не го знаем. Точно това ни прави живи. Тя- емоцията си има причина, под която стоят нашите НУЖДИ, за това е добре да разбираме и осъзнаваме емоционалното си състояние, а не да сме определяни или да се определяме с него.

Ние сме цветни, като дъгата и можем да използваме премерено всеки цвят, защото само така ще нарисуваме живота, който искаме, живота,  който заслужаваме, такива каквито сме-истински, индивидуални и уникални в своите цветове, а не с определението за тях. Бъдете!

 

Въпроси и насоки за продължение:

  • Какво се случва от тук нататък,когато Ейя вече е голяма и знае всичко това?Какво прави тя?Как се справя?
  • Когато Ейя знае и разграничава емоцията,тогава тя гневна ли е или го играе такава за да дразни другите?
  • Когато осъзнава,че се гневи,защо не спре?
  • Ако тя осъзнава,че това е само рокля,защо не я съблече?
  • Винаги ли трябва да е облечена в някакъв цвят рокля или няма смелост да тръгне съблечена?

Автор:Мая Петрова

Мая Петрова – Център за психологическо консултиране и терапия – Кибал | Нейрографика в Бургас | Арт-терапия (kibal.bg)

 

Други мои публикации:

Share on facebook
Facebook
Share on whatsapp
WhatsApp
Share on telegram
Telegram
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Други статии и автори:

Терапия за възрастни
Симоника Денева

Непоисканото добро!

Категорията „добро“ олицетворява различни ценности, поведение и действия, спрямо семейното

Прочети »