Загубата

Загубата

Смъртта е най-сигурното нещо, което ще се случи в нашия живот. Но до преди да дойде нашата, обикновено се сблъскваме със смъртта на наши близки и обичани хора. И този сблъсък ни разтърсва и смазва едновременно, подпомогнат от безизходността на ситуацията. Искаме да избягаме, да се скрием, някой да ни каже, че е сън, че не е истина… Но никой не идва да ни каже това. Нямаме друг избор, само да приемем и да… свикнем…

Защо е добре да се отдадем на времето за траур? Траур идва от немската trauern и означава оплакване и е форма на изразяване на скръб и печал от загубата на близък човек. Забележете, че е необходимо да се изразяваме, а не да потискаме, защото неизразеното остава в нас и след време, неизплаканите сълзи могат да избият под формата на душевни и физически болки като: постоянна тъга, меланхолични състояния, липса на интерес към живота, телесен дискомфорт, сковавания и други подобни.

То, времето за траур, не случайно съществува и е останало и в наши дни. Това е времето, в което можете да плачете, да страдате, да викате, да изразявате скръбта си и болката от липсата на вашия близък. Това е сериозно кризисно събитие в човешкия живот, което носи със себе си опасността да остави рана в нас, ако не успеем да вентилираме вътрешното напрежение и стрес.

Изрази като „Деля живота си на две, след неговата смърт и преди това”, „Е, не намерих начин да превъзмогна смъртта на приятеля ми“ или „За винаги ще остана опустошена след тази загуба”, показват колко раним е човек в подобно състояние и колко е важно емоциите и мислите да бъдат изразени навреме, за да не предизвикват по-късно травматични отпечатъци, водещи до хронична тъга, депресия, откъснатост от света и изолация и куп подобни състояния, показващи ненавременното изкарване на негативното, натрупано в нас.

Оказва се, че не сме готови за смъртта на близък човек, въпреки че понякога е предначертана и знаем, че ще настъпи – поради заболяване или други събития. Струва ни се, че твърде бързо и несправедливо ни е отнет някой и липсата му е като огромна бездна, зейнала пред нас.

Липсва ни човекът и състоянието, начинът по който сме се чувствали в негово присъствие. Осъзнаваме, че имаме безвъзвратна загуба и горчилката, отново се надига в нас. Усещаме физическото и проявление, но какво от това…

В началото ни се струва, че ще го видим зад ъгъла, докато вървим нанякъде си. Припознаваме се, когато сме сред хора, срещаме усмивката му в непознати и още куп подобни явления. А тъгата си стои, там спотаена в нас, създаваща ни реалност, в която да успеем да се отърсим от дълбоката загуба и скръб.

Интересен феномен е как в началото, след като сме разбрали за смъртта си казваме: „Ето, той го няма, а аз не страдам толкова. Не усещам това, за което всички говорят. Мога да се справя с това.” И не щеш ли, след известно време тази „упойка” минава и в нас се изсипват всички тези неподозирани емоции, чувства и спомени, носещи със себе си неподозирани количества болка и тъга.

Защитния механизъм предпазващ ни от шока се е вдигнал и ние започваме да регистрираме чувства емоции, спомени.

Потискането им не е добър вариант за справяне с тъгата, защото води след време до депресивни състояния и липса на интерес към живота. Добре е когато регистрираме, че ни е мъчно и ни се плаче, просто да си поплачем. Даже когато сме обградени от близки, можем да им споделим, че сега ни е тъжно и имаме нужда да поплачем. Хората до нас ще проявят разбиране. Това помага да си дадем времето за траур, което не напразно е останало, защото хората са знаели, че изразяването на тъгата, помага за връщането на скърбящите към живота.

Говоренето и споделянето с хора преживели загуба е един от основните инструменти за справяне в подобно силно травматично събитие. Тези хора няма да ви кажат „стегни се”,  „животът продължава”, „давай напред” и други подобни. Не, те знаят за болката, която изпитвате в момента и ще ви предоставят поле и време, в което вие сам да се съберете и да преодолеете състоянието в което сте. Разбира се срещите с психолог-консултант също са вариант за справяне с подобно преживяване.

 

Други мои публикации:

Share on facebook
Facebook
Share on whatsapp
WhatsApp
Share on telegram
Telegram
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Други статии и автори: