„Ако човек иска да бъде здрав, то първо трябва да бъде попитан, дали е готов да се отърве от причините за болестта. И едва тогава може да му се помогне.“
/Хипократ/
Между човешкият ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства се свързват с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания. Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителния гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето.
Дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Прекалено силният и дълго продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма се нарича дистрес.
Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система. Всичко, което е в тялото на физическо ниво е част от цялостното съществуване на личността. Единството на мислите и емоциите се отразява, както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна, която да доведе до се приспособяването към нови, различни от досегашните действия и условия на живот.
Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани по между си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда.
Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции.
Външният свят на човек отразява вътрешния!
Още в ранното детство в човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света. Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената личната представа за света и реалността. Личната реалност се изгражда на базата натрупаният индивидуален опит, формираните ценности, убеждения и вярвания, които са отражение на преживяванията, чувствата, емоциите и мислите. Личната индивидуалност е съвкупност от мисли, емоции, навици, преживявания, интереси, модели на поведение, начини на реагиране спрямо едни или други събития, отношение към себе си и към близките хора, отношения и вярвания за света и другите.
Така се формират специфични, строго индивидуални, предписания, убеждения и вярвания на подсъзнателно ниво, които създават личната реалност на човека. Всеки човек живее в собствения си свят, които се отличава от света на другите. Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото /видяно, чуто, усетено, преживяно/. Ако личната ни реалността не ни удовлетворява, то тя може да бъде променена, чрез себеанализ, индивидуална психологическа работа, медитация – през многообразието на техниките за себеразвитие.
Промяната може да се случи само чрез поемане на личната отговорност за собствения живот.
Още от раждането на детето, възрастните, родителите и членове на семейството започват, съгласно собствените си вярвания, убеждения и ценности да влияят върху възприятия му за света. Още от ранното си детство човек се научава да приема описанието на света, както го е възприел от близките си, като реална действителност, без да може да различава дали това е так а или не. Липсата на житейски опит и практика в детска възраст, невъзможността на детето да се справя, без помощта на възрастните, не могат да му позволят да прави реална преценка.
Възприятието на детето за света и за другите е отражение на възприятията и вярванията на близките възрастни. Това е един кръг, предаван от поколение на поколение, като своеобразна подсъзнателна програма за възприемане на света. Тази програма действа на ментално, психично и физиологично ниво и се задвижва от човешките мисли, желания, намерения и емоции. Мислите са облечени с думи, образи, звуци, чувства, емоции. Те формират моделите на поведение, които зависят от възприятията, убежденията и представите, формирани от заучените модели и наблюдаваните програми на поведения.
Болестите, стреса и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между съзнателните желания и подсъзнателните намерения.
Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях. Тя в повечето случаи не се ангажира с психологичните причини отключили болестта. По този начин болестта не се лекува, а само се ремитира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симтоми се проявяват отново, но с по – голяма сила, а в не редки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот.
Човешкият организъм е едно цяло, което обхваща, тялото, съзнанието и подсъзнанието. Болестта е сигнал, отправен от подсъзнанието към съзнанието за нарушаване на равновесието в организма на физическо и на психично ниво. Болестта е вид съобщение, което ни предупреждава, че нещо в мислите, чувствата и в поведението ни е в дисбаланс и влиза в противоречие със законите на Вселената. Болестта е резултат, външно отражение на човешките мисли и емоции на физическо ниво.
Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение, както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта, като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред. Болестта се явява, като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизнените функции. Неразбирането на целта и смисъла на собствения живот водят до дълготрайно объркване, до стрес, които отключва болестното състояние.
В основата на всяко едно емоционално състояние има осъзнато или неосъзнато субективно преживяване, различно по продължителност и интензивност. Емоциите биват положителни и отрицателни. Всяка една емоция оказва за определен период въздействие върху психиката и действа с определена сила и дълбочина върху когнитивните процеси и цялостното поведение на човека.
В живота си всеки човек изпитва цялата палитра от емоции и това е нормален процес. Проблемът настъпва, когато негативните емоции преобладават дълготрайно.
Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система.
Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система.
„Умът те прави здрав или болен, щастлив или нещастен, богат или беден.“
/Едмънд Спенсър/
Как бихте се погрижили за себе си след прочита на тази тема?
Теми, които може също да бъдат полезни за Вас:
Обща информация за натрупването на стрес, как да се преборим със стреса
