Любовта и тайната за успешна връзка 1 част

двойка,любов

Любовта – една вечна спътница в живота на човек, невидимо проникваща в личността и проявяваща се в неговите взаимоотношения с другите. Винаги търсена, на моменти отхвърлена, но вечно желана, тя се преоткрива най-вече във връзката между мъжа и жената. При съжителството им, въпреки временните разногласия между тях, те успяват чрез любовта да развиват и усвояват важните уроци в живота и най-важното- да я предават на своето поколение.

Какво най-често се случва в партньорството, което води до раздяла и разпадане на връзката?

Често чувам от клиенти, особено мъже, че искрено страдат, когато осъзнаят, че са загубили/изневерили на жената, която обичат. Парадоксът в някои случаи е, че те са решили да сложат край на взаимоотношенията си и след това дълго съжаляват, таят вина към себе си.

Нужно ли е да се стигне до това падение – понякога да.

Всяка връзка оставя своя отпечатък върху личността, носи своите житейски уроци, но ако останат неразбрани – рискът да се премине пак през подобни взаимоотношения е голям.
Много от жените, които са били свидетели, потърпевши и като цяло отглеждани в семейство с насилие, попадат на партньор, който упражнява психически и/или физически тормоз над тях. Този омагьосан кръг продължава, докато не се преработи травмата на психическо ниво.

Когато засадим теменужка в саксия, няма как да поникне минзухар. Ако саксията е аналог на нашия ум, а теменужката – преживяната травма, то тогава е нужно да се изтръгне от корена и да се посади друго цвете(модел, убеждение), което да отгледаме и така да създадем друга реалност.
Партньорът често е наше огледало и наш учител. Твърде вероятно е по-голямата част от нещата, които ни дразнят у него, да ги притежаваме ние самите или да искаме да ги притежаваме, но да не знаем как.

Ето един пример:

Ваня се дразни и ядосва на Георги, че той вниква дълбоко в детайлите и отделя твърде много време, за всичко, с което се занимава. Истината, е че Ваня е доста разсеяна и небрежна и има нужда да заимства малко от способността на човека до нея. Ако тя не осъзнава това, често ще се стига до конфликти и обвинения от рода на: “Георги е толкова дребнав! Не мога да го понасям с неговата вманиаченост да изпипва детайлите! “

И ето поредният повод за скандал, неизразените нужди и желания към партньора, потиснатият и премълчан гняв в един момент избухва с пълна сила и слага край на взаимоотношенията! И така с надежда към новия партньор, който трябва да бъде по-добър, по-разбран, и по-по-най като цяло, следва политане в едно ниво на фантазии и мечти. Сякаш партньорът изгражда връзката… А къде е личното поведение в случая?

Хората, които са с дълъг опит във взаимоотношенията знаят, че една връзка е като годишните сезони – разцъфтява, носи щастливи моменти, после спомените за тях и накрая застива. Имайки любов и търпение помежду си, партньорите ще преминат през всеки един сезон отново и отново, и ще имат възможността да се насладят на цялата му красота, емоции и преживявания.
Както везните се накланят от едната в другата посока, така и взаимоотношенията преминават от позитивни към негативни емоции и обратно. В резултат имаме чувства, които създават и поддържат връзката между двама души.

За да бъде успешна и щастлива една връзка е важно да имаме знанието как се поддържа баланса, затова Ви предоставям няколко идеи за съхраняване и развитие на отношенията с другия пол:

1. Уважавайте се – като личности. Колкото повече време сте заедно, толкова повече се засилва рискът да приемате партньора си за даденост и да загубите нужното уважение към него. Особено, когато изпитвате силен гняв – следете за думите и поведението си, за да не нараните необратимо отсрещния човек. Както казва една стара, но много вярна българска поговорка: „Казана дума, хвърлен камък“. За това самонаблюдението и правилния изказ са ключа към успеха. Ако се загуби уважението помежду ви, постепенно ще започне влошаване на връзката.

2. Приемайте – себе си и него/нея. Хармоничните и здрави взаимоотношения са резултат първо от приемане на себе и собствените недостатъци. Да, идеални хора няма, и да чертите от характера не са извинение за поведението. Човекът е същество, което постоянно може да се самоусъвършенства и развива. Чрез опознаване и приемане на себе си, ще може да го направи и с останалите хора, въпреки техните несъвършенства. Затова светът е пъстър, а всеки един човек – уникален и притежава безброй възможности за отразяване и взаимодействие, като огледало, чрез другите. Просто се огледайте!

Следва продължение…

Други мои публикации:

Share on facebook
Facebook
Share on whatsapp
WhatsApp
Share on telegram
Telegram
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Други статии и автори: