Маските (II част)

В следствие от субективното /пречупеното през нашата призма и поглед/ преживяване за дадено събитие, човешкото съзнание може да разграничи пет типа травми, за които създава и толкова вида маски.

Хронологично в битието първо се появява травмата отхвърляне, която е покрита от маската на бягащия.

Още от майчината утроба, ако детето е нежелано, случайно заченато, с пол, не какъвто са искали родителите, това са сигурни предпоставки за съществуване на травмата на отхвърлянето. Носещите я трудно заявяват себе си, заемат малко място, склонни са да се нагърбят с всичката вина на света, а тонът им е извиняващ се, смятат, че не са достатъчно добри и се самонаказват, изглеждат студени, защото всяка проява на обич им носи болка.

Изоставянето е следващата травма, която слага маската на зависим.

Зависимите обикновено са били деца, чиито родители много работят и нямат време или ги поверяват на чужди грижи. Те се чувстват изоставени и живеят с убеждението: “Аз преча”. Един от концептите на такива хора е, че не трябва никога да обичат, иначе ще ги изоставят и много ще боли. Те често се разболяват или се налага с артистизма си да задържат вниманието върху себе си. Не обичат самотата, склонни са към манипулативност и се вкопчват в хората.

Унижението е травмата, която се проявява като следствие от авторитарно възпитание, започва формирането си след първата година на детето. Изработва маската на мазохиста.

Тя става в момента, в който детето почувства, че единият или и двамата родители му се срамува от него.  Детето, преживяло унижение,  създава тази маска, а поведението е насочено към намиране на удовлетворение в страданието, предимно  несъзнателно. Хората с такава травма са имали твърде критични и изискващи родители и емоционална студенина проявена от значимия друг към тях. Те смятат, че са провалени, приемат хората като по-важни от самите себе си, затова и пренебрегват своите нуждите, имат преживяването, че не могат да се справят. Мазохистът контролира, за да не се срамува и да не накара някой друг да се срамува.

Травмата на предателството формира маската на контролиращия.

Съществено тук е, че верността е обратното на предателство. Да бъдеш верен е да си лоялен. Можеш се довериш на правилния човек. Ако доверието се разрушено, човек страда от предателство. Тук се проявява контрола, за да се провери за спазване на ангажиментите – личните или на другите. Да се повери задача на друг и да му има доверие е трудно, затова той прави почти всичко сам, иначе ще е зает да надзирава тези, които му помагат. Те са волеви, организирани и стегнати.

Несправедливостта „слага“ маската на скования.

Такива хора са се чувствали неоценени по достойнство и търсят справедливост и точност на всяка цена. Те са разбрали, че ги ценят за това, което правит, отколкото за това, което са. Изпитват трудност да уважават и опознават границите си, склонни са към перфекционизъм и вглеждане в детайла.

Без маски е:

Ако я няма травмата, без маска, бягащият е най-работоспособната и творчески заредена личност; зависимият е човек с ясно знание за желанията си и удивителна последователност в постигането им; мазохистът е смел човек със способности в много области; контролиращият има способности да внася спокойствие и сигурност; скованият е творческа личност, заредена с много енергия.

Не знам има ли хора без травми. Едно дете трудно би избрало, поставено в конкретна ситуация, кое точно да не преживява дълбоко и кое да не го наранява. Затова, тук не става дума за виновност по отношение на травмите. Истинската отговорност на личността е да вземе решение да се справи с нея и да преживее пълноценност.

Други мои публикации:

Share on facebook
Facebook
Share on whatsapp
WhatsApp
Share on telegram
Telegram
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Други статии и автори:

Възрастово развитие
Пенка Георгиева

Загубата

Загубата Смъртта е най-сигурното нещо, което ще се случи в

Прочети »