Има неща, за които мъжете не говорят. Не, защото не искат. А защото не могат. И това е бреме на раменете им – информация, емоции и… тайни – нещо почувствано, помислено, преживявано. За тях светът е жестоко място, пълно с насилие.
Още от раждането на момчето семейството му възлага да носи името и да продължи рода /с това име/, той трябва и е длъжен да отговаря на модела, изработен от родителите. И с това се случва първия акт на насилие върху него. Така, сякаш неосъзната до край, се поставя и забраната да чувства. Поговорката: „Мъжете не плачат!“ описва достатъчно ясно това. Обезценяването на емоциите са до голяма степен отричане на правото на автентичност и бъдене на себе си. Дали става по-леко в годините, щом от ранна детска възраст малчуганите имат потребност да отговорят на изискванията на значимия друг? Те се държат по мъжки – без сълзи, без крайни изяви на радост. Отговорът е: „Не!“, защото емоциите само биват „прибрани“ на сигурно място, до което има достъп само преносителят им. И когато „тайникът за чувства“ се препълни, започват проблемите с кръвното, съня, с гнева и контактите…, като сигнал, че нещо не е в ред.
В света има неписани правила за това какъв да е мъжа. Обобщено са представени чрез архетипи – общоприета представа за даден образ на обект или личност, просто казано. По отношение на мъжете те са няколко: Момчето – весели, добри, непринудени, искат да откриват света, открити, честни до наивност, не са самостоятелни и имат нужда някой да се грижи за тях, нямат големи амбиции.; Творецът – новооткриватели, насочени към вътрешния свят, нуждаят се от простор и място за лични изяви, със силно проявен егоизъм.; Търговецът – успели мъже, силни, уверени, знаят какво искат, отстояващи себе си, готови да поемат рискове, обожават адреналина.; Владетелят – притежава воля за успех и кариеризъм, прекалено много обичат властта и свободата, ценят личното си време.
Откриване и завоюване /равносилно на успех/ под една или друга форма – това е основното и обединяващото в архетипите. Предвид това, може да се изведат две базови потребности на мъжете – осъзнавани от тях или не – да завладяват и да почувстват свобода. За да бъдат удовлетворени тези нужди, Той трябва да е най-добър сред равните му, да ги превъзхожда в някои сфери на живота, да спечели най-забележителната жена, да е победител. Освен това, още: не понася натиск и контрол /парадоксално – на фона на натиска, преживян от най-ранна възраст, но повече като компенсация за това по-късно в годините/, взема сам решения, има планове, които не променя заради представители на другия пол. Всичко е състезание, битка и насилие, независимо под каква формата и по какъв начин.
Всъщност, крайната цел е желанието на мъжа да опрости този свят. Нали жените го правят достатъчно сложен със своите чувства, говорене и контрол. В битието Той само иска да бъде оценен и приет. Не всичко е успех, обаче. Тогава се появяват страхът от провал и отхвърляне и мъжът губи самоуважение и се чувства слаб.
