Някои тайни на мъжете /II част/

В битието изборите, които мъжете правят са обусловени от фигурите и моделите на родителите – отношението към момчето, както и в партньорството между възрастните. Затова, едни се впускат в безразборни сексуални контакти, а други трудно намират партньор. Обуславянето става още в ранна възраст – между 2 и 7 години /ориентировъчно/ – във времето на т. нар. бебешки пубертет /това е първата възрастова криза/ и после в преминаването през Едиповата ситуация. Предпочитанието на момчето към родителя от противоположния пол се вижда през комплиментите, нежността и „Мамо, ще се омъжиш ли за мен?“ /или обръщения със сходен смисъл/. От съществено значение за малчугана е женският модел, който майката внася. В ситуациите на търсене на начини за завладяване на цялото й внимание детето може да е много изобретателно. Ако тя не отговори подобаващо и категорично или, ако бащата не се намеси по добър начин, се случват фиксации и/или задълбочаване на травмиращи преживявания в контекста на и без друго трудния период. Често майките се радват на това внимание, преживявайки насладата от него, поради липса на адекватно партньорско отношение, поради потребност от това да са „центъра на света“ или нуждата да контролират и други такива. Подобен род поведение, обаче, е пагубно за неукрепналата момчешка психика. Да преживяваш ежедневно „съблазняването“ през нахлуващите ласки – става дума за твърде голямата физическа близост, къпането на момчето от майката след определена възраст и т. н., вкусните ястия, специално приготвени на “малкия принц” на мама, поделянето на леглото с родилата го жена подхранва едни фантазии, които няма как да са реалност. Тогава идват гневът, отрицанието, омразата към оня друг – бащата, който е реалният партньор на майката. Парадоксът е, че има „забрана“ за любовните чувства на сина към майката – жена, а потребността да се валидизират и “узаконят” съществуват в несъзнаваното. Затова и, ако да речем бащата е насилник, момчето влиза в защитна-партньорска позиция с охота и до някъде осъществява онази мъжественост, която расте в него. „Скачва“ се в позволена интимност с майката и е „нейният герой“, пазителя на семейни тайни. Ако майката е студена и отблъскваща, то момчетата формират едно мазохистично отношение към себе си, желание да страдат и да бъдат наказани – поради формирана вина и срам от не до там неосъзнатите си копнежи. Често намират такива партньори за себе си или по-садистични от тях самите.

Винаги малките се чувстват задължени да казват „Да!“, да доставят удоволствие на възрастните, включително и заради програмирането на т. нар. „Синовен дълг“ у малчугана. И макар и да не носят отговорност за абнормното поведение на родителите си, описано по-горе, се случва в един по-късен етап, тялото им да ги научи да казват „Не!“ чрез, например, една еректилна дисфункция. Тялото е по-безопасния “бушон”, който да изгори. Иначе Аз-ът би се сринал. Тук верен спътник на различната психосоматика е преживяването за вина и срам, понякога толкова интензивни, че са смазващи за човешкото съзнание. И мъжът предпочита да се оттегли от света и жените, за да няма „съблазън“ за него и така да се предпази именно от вината, срама и гнева. Интересно е как такива хора се обръщат и към религията, като инстанция, която да ги накаже, ако „кривнат от правия път“, защото се чувстват контролирани подобно на бащата, внасял с присъствието и санкциите си т. нар. страх от кастрация.

Затова и има мъже, които трудно общуват с представители от техния пол. Някъде в ума им от детските години е впечатано преживяването за съперника, онзи заплашващ друг, който би им отнел мъжествеността /страх от кастрация/, този субект, който те откъсва от насладата. Има мъже, които обичат да „крадат гаджетата“ на приятелите си и под някаква, по-приемлива за тях, форма реализират неосъществения акт с родителя от противоположния пол. Има и такива, които се стремят към платонични отношения с противоположния пол, защото има забрана в несъзнаваното им за желанията към първата жена в живота им – майката.

В края на краищата стигаме до това, че за мъжете формите имат значение и поради Едиповия комплекс. „Да гледаш без да пипаш“ е модел изразен при всички мъже в различна степен. Освен това, е хитър начин да се опазиш от вината и последващия срам.  /СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/

 

Други мои публикации:

Facebook
WhatsApp
Telegram
Twitter
LinkedIn

Други статии и автори:

Възрастово развитие
Пенка Георгиева

Загубата

Загубата Смъртта е най-сигурното нещо, което ще се случи в

Прочети »