Мит е, че изявеният външно и поведенчески представител на силния пол е образец. Ние, като цялостни същества, съдържаме в себе си дуалността на света, а в този смисъл – женската и мъжката енергия/начало. Това означава, че в зависимост от ситуациите от битието, би трябвало превес взема една от тях и да ни води в реакциите ни към стимулите. Същото важи за отношенията, маниерите, изразяването на емоциите.
И, за да се формира актуалният образ на мъжа, предвид времето, в което живеем, са положени основи преди много време. Нагласите, очакванията и изискванията към него са били насочени основно към блокирането на части от психично-душевния свят на човека с цел постигане на комфорт за обществото – да работи много, да осигурява блага, да е мирен и разбиращ, но и войнствен, за да защити, справящ се, да е съпруг, баща, син, активен и коопериращ се, силен – физически и емоционално, стабилен, мъдър, успешен… Но, за да може да интегрира всички роли, през които да отговори на очакванията, мъжът трябва да е в баланс и да осъзнава и познава дуалността си. Парадоксалното: той трябва да Е всичко, в условията на прекъсната връзка със своето женско и в частичен контакт със своето мъжко. Това прилича на двойно послание, което допълнително внася дисбаланс у човека и води до психосоматика и, в последствие, функционални изменения в тялото /в смисъл на болести/.
Предвид описаното, голяма част от жените отхвърлят своята „мъжка половина“, което в битието изглежда като отношение към противоположния пол сякаш той е нужен като средство за постигане на блага, неодушевен предмет. По този начин силният пол е кастриран и омаломощен. С реципрочна стойност е изискването на голяма част от т. нар. „силен пол“ – тя да е външен израз на престиж и инструмент за постигане на удоволствени преживявания, „без много приказки“. Тук няма взаимоотношения, емоция, разбиране, топлина, човечност. Има само материя и фантазия за това как той стои в очите на другите.
Всъщност, има още един парадокс – жените търсят мъжки мъже, а, когато им се роди син, вече като майки, го възпитават приоритетно като момиче /да е подчиняемо, разбиращо, подкрепящо, споделящо, плахо, за да не се впуска в опасни приключения, съобразяващо се и т. н./. Към него, вече като възрастен, ще има очаквания да бъде истински мъж. Как? Когато изначално е на лице проблем с идентификацията, резултат от двойните послания и стандарти. Внася се объркване в ума. Въпреки че, при условия на умерено моделиране от страна на възрастните, същият може да достигне до своите древни, архетипни Аз-образи на баланс и цялост. Умът носи тази информация – факт. Затова и в съвремието ни, освен всички други причини, тази също допринася в голяма степен обществото ни да функционира по психотичен начин.
Факт е, че, когато дойде време за избор на пъртньор, мъжът несъзнавано търси своята майка, сякаш за да си даде шанс през новите отношения с нея да израсне, но балансирана и по-добра версия на себе си. Тук някой ще каже, че това са остарели психоаналитични измишльотини, че жена му е коренно различна от майка му и нямат нищо общо и т. н. Всъщност, изборът на т. нар. половинка е обусловен именно от образа на „първата жена в живота“ – напълно или пък в някакъв детайл – тембър на гласа, маниер, телосложение, отношение, контрола, налаган върху другия, ако щете. Тях осъзнато или не мъжът асоциативно свързва с Нея. Възможно е, когато преживяванията в отношенията с майката са обвързани с травми, момчето да формира реакция – като защитен механизъм – и търси у партньора си различна фигура. Якаш получава гаранция, на несъзнавано ниво, че неприятни и трудни неща повече няма да му се случат. Но… не може до край да избяга от „първата си любов“ и отново се връщам на това, че има поне един елемент, белег, прилика, които асоциативно „събуждат“ образа на майката. Някои момчета до толкова я идеализират /в ситуациите на нарцистична такава, например/, че не успяват да интегрират образа на жената – родител с този на жената по принцип. Често преживяват агресия и омраза към „слабия пол“ и поради тази причина. Такива хора, вече като зрели мъже, търсят и се обвързват с идеалната, а секса се случва вън от дома. Защото, в крайна сметка, има забрана да правиш секс със своята майка.
Дисбаланс, прекъсната връзка със себе си, нереалистични очаквания и парадокси в ума и битието. Ето в такива условия днес мъжът трябва да е истински – без модел как да стане това и с множество изисквания, за да „покрие норматива“.
Пътят към реалният мъжки модел е: приемане, търсене и намиране, търпение, разбиране, смелост в слабостта и премереност в силата. Мисията е възможна. Защото и двата пола съдържат Цялост. И, макар в процеса на намиране на мъжкото в себе си да търсят жени с изявени качеста, които да са огледало на нежната, емоционална и чувствена част от тях /обратното също важи/, забравят да погледнат навътре. А Тя е там – онази женска енергия. Не се срамувайте от нея, прегърнете я, обичайте я и тя ще ви се отблагодари с едно ново и истинско начало. (край)
