„…приказката дава на детето най-нужното: тя започва от мястото, където то се намира в определен момент на емоционалното си развитие, показва му къде трябва да отиде и как да стигне до там, но го прави чрез подсказване и въз основа на фантастичен материал, от който детето може да черпи както то самото сметне за най-добре и чрез образи, улесняващи го в разбирането на най-съществените за него неща. „
/ Б.Бетелхайм/
При децата страхът е емоционална реакция на психиката спрямо въздействието на факторите на заплаха. Тяхната специфика се изразява в това, че реална опасност като правило не винаги има, а самото възникване на проблема е обусловено от богатството и яркостта на детското въображение.
Страхът може да бъде проявен в различни видове и състояния на фобия и тревожност; натрапливи, свръхценни, нощни, деференцирани, несвързани страхове.
Също особено характерни са детските страхове при заболявания, най-вече хронични и при телесни увреждания.
Видове детски страх са:
- От раздяла с майката
- От непознати хора
- От непозната обстановка
- От грубо отношение
- От отхвърляне и неприемане от връстниците
- От несправяне с поставена задача
- От животни
- От несъществуващи герои
- От силни природни шумове
- Неконтролираното гледане на телевизия,на клипове и игри в интернет, в някой от случаите водят до
- Страх от общуване отвъд дисплея и др.
Детския страх може да бъде изразен в:
- Поява на нервни тикове, като временни потрепвания
- Проблеми със заспиването и/или нарушение на съня
- Ускорена сърдечна честота и дишане
- Главоболие, липса на апетит, гадене, стомашни болки
- Уклончиво, отбягващо поведение при определени ситуации
- Целенасочено отричане на страх от определени предмети
- Тиранично и изискващо поведение
- Нощно напикаване, заекване
- От раздяла с майката
- От непознати хора
- От непозната обстановка
- От грубо отношение
- От отхвърляне и неприемане от връстниците
- От несправяне с поставена задача
Начини за справяне с детския страх са:
- Вербализация на страха /при капацитет от добра саморефлексия/
- Разбиране и управление на емоцията
- Насърчаване на детето при всяка победа над страха
- Изразяване на страха чрез рисунка, в която той е смешен или безопасен
- Остроумни шеги относно обекта на страх от страна на възрастния и от детето
- Съчиняване на приказки как детето побеждава страха
- Физически израз на негативните емоции от детето,като вид защита срещу „врага“
- Не подтикване на детето към заключване на емоциите
- Осигуряване на нормален живот за детето въпреки страха
Тревогите на децата може да са причинени от множество фактори, извън реално преживените инциденти. Една от основните причини е постепенното отделяне от родителите и загубата на тоталната сигурност, която те предоставят. Друга причина е все още не дотам ясното разграничение между фантазии и реалност. Напр. децата на 4-5-годишна възраст обикновено успяват да разграничат фантазия от реалност само тогава, когато не става въпрос за нещо страшно. Когато емоцията е реална, тогава за децата става сложно да разграничат собствената си фантазия от реалната опасност.
Страхът се преодолява, когато детето се среща с него и прави малки, но постоянни стъпки за преодоляването му. Той се разтваря в действието и всеки един успех укрепва самочувствието за справяне на детето. Възрастният ще подпомогне този процес, ако действа без присмех, с много разбиране и търпение и ако бъде модел на подражание за детето, разкривайки му как той преодолява собствените си страхове. Децата прозират отвъд думите и усещат прекрасно душевните състояния , така че най-добрия пример идва от поведението на възрастните.
Съществуват разнообразни форми за лечение на страха и тревожността, но главно място заема психотерапията.
Приказкотерапията е един от ефективните похвати от психотерапевтичния инструментариум на психолозите. Чрез нeя потърсилият психологична помощ променя призмата, през която възприема своя проблем и по този начин успява да намери най-подходящия изход за себе си. Терапевтичния ефект идва от разказването на дадена приказка, от разсъжденията и размислите върху нея, от разиграването на ролеви игри или от съчиняването й на ново”
Приказките са банки от жизнени ситуации. Тези банки се активизират в случай на необходимост. Те дават знания, в чиято основа лежи осмислянето. Мисленето заедно, осъществено от възрастния и детето се трансформира в самопознание, сътворчеството с детето и движещата сила на неговото развитие.
Видове приказки подходящи за използване:
- народни приказки;
- вълшебни приказки;
- авторски художествени приказки;
- притчи;
- басни;
- митове;
- психокорекционни приказки – специално подбрани и трансформирани, те деликатно влияят върху поведението на детето. Цели се замяна на неефктивния стил на поведение с по-ефективен. Обяснява се на децата какъв е смисълът на произтичащото;
- прсихотерапевтични приказки – лекуват душата, разкриват дълбокия смисъл на произтичащите събития. Често оставят много въпроси след себе си. Това стимулира процеса на личностно израстване.
Психокорекционни приказки – алгоритъм на създаване
- Избираме герой, близък по възраст, пол и характер на детето.
- Описваме живота на героя в приказната страна.
- Детето търси сходства със своя личен живот.
- Поставяме героя в проблематична ситуация, която прилича на реалната ситуация на детето.
- Приписваме на героя всички преживявания на детето, за които знаем.
- Героят започва да търси изход от създалото се положение.
- Започваме да опростяваме ситуацията и водим героя към логичен край, като го подтикваме към промяна.
- Повява се мъдрия наставник /терапевта/ , който обяснява смисъла на произтичащото.
- Показваме на героя различни страни, алтернативи на поведение.
- Героя разбира смисъла и започва промените.
Психотерапевтични приказки. Какви са те?
- Не са еднозначни;
- Помагат да видим проблема от другата му страна, позитивна;
- Не винаги имат традиционно щастлив край, но винаги са дълбоки и проникновени;
- Често са посветени на въпросите за живота и смъртта, на отношението към загубите и придобивките, за любовта и пътя на човека.
Кога и къде да ги използваме?
- Там, където другите техники са безсилни;
- Когато се налага да обясним на децата за смъртта на други хора;
- Когато говорим с детето на „възрастни” теми;
- Когато търсим отговори на произтичащи събития и проблемни ситуации
Кое е най-важното?
- Образът на главния герой;
- Той трябва да отразява скритото съкровеното „Аз” на детето;
- Търсим го чрез въпроса: „В кого искаш да се превърнеш в приказката с помощта на „Добрия вълшебник”;
- Избрания герой става идеалното Аз на детето;
- Влагаме там собствените си позитивни асоциации за детето;
- Даваме символична обратна връзка за видените от нас силни, позитивни страни на детето.
Себеоценката
Мозъкът и тялото автоматично смъкват нивото на това, което правим до нивото на това, което смятаме, че ни съответства. Нека подобрим представата на самите нас! Това, което мислим за нас като организация, е най-важния фактор за успеха ни. Собствената ни представа определя какви сме и как се представяме – себеоценката. Нагласата в случая е по-важна от фактите. Умът може да промени ума.
Как ще се повиши самооценката ни, когато създадем приказка?
Съсредоточете мислите си върху целите на приказката. Запазете повече от детето в себе си, докато работите! Съберете повече информация. Сложете край на рутината. Поставете някакви граници. Комбинирайте! Нарушете правилата. Задавайте си въпроси. Забравете всичко. Приведете идеята в действие.
Mалко идеи – Семейна техника с различен вид кукли:
- Кукли – майка, баща дете, може й да са животни
- Добре е родителите да инициират цялата ситуация.
- Проиграва се последната проблематична ситуация от семейната среда. Следи се за поведението на майката, дали тя казва какво ще разиграват, как ще протече ситуацията. Наблюдава се модулацията в тона на майката.
- Ако детето избере враждебни кукли – това показва отношението му към ситуацията.
- Целта е „Нека си помогнем взаимно”.
- Използваме детето като съюзник и не осъждаме родителите.
- Смяна на ролите – детето става мама, а тя – то. Детето трябва да имитира гласа на майката като същата сцена се разиграва наново. Терапевтът записва по-важните неща, които се казват и случват.
- След това се проиграва идеалният вариант на тази ситуация, но с нормалните роли.
Обикновено майката се държи различно и е добре да се пита дали вкъщи детето демонстрира същото поведение, като представеното. Препоръчително е след това да има сесия само с майката.
Други техники:
- Създай кукла – детето прави кукла, която да показва как то се чувства към настоящия момент. Използва се плат, изрязва се шаблон и се прави куклата, която трябва да отразява чувствата му сега и да разкаже за тях.
- Избери кукла – детето избира кукла от колекцията на терапевта и описва нейните чувства. Добре е да има достатъчен набор от кукли, отразяващи различни емоционални състояния и възрасти.
Дървени лъжици – чрез тях и допълнителни средства изработва цялото семейство и себе си. Предлага му се да изиграе някаква сцена. Да се даде възможност на детето да се представи в най-добрата ситуация.
Символите:
Пръчката – напътстващо и обективно начало. Отношение и посока.
Пръчката като продължение на ръката – сила на волята и целенасоченост извън рамките на тялото.
Пръчката – като степен- аналогия с кралски скиптър – символ на управляващата власт
Топка – цялостната личност, възможност за независимо движение.
Пръстен – специфика на възрастта, на обвързването, задължението в положителен и отрицателен смисъл.
Огън и готвене – продължаващо добронамерено участие или интерес, емоционална концентрация върху интереса.
Дракон – динамизъм, творчество, силата да се движат и осъществяват нещата.
Агне – добронамерен, но стаден, масов човек.
Къща – символ на семейството и сигурността.
Покрив – мозъкът, център на мисълта, Свръх –Азът и властта.
Комин – тайния живот на обитателите.
Земя – детето стъпва на краката си.
Равнина – символ на спокойствието, но й монотонност и досадна среда.
Планина – характерен символ за динамични деца, желаещи да се реализират, но изпитващи трудности при наличие на заоблени върхове.
Неравен терен – детска несигурност.
Планини и хълмове – трудности, които трябва да се преодоляват. При планини със заострени линии – състояние на стрес и затруднена адаптивност.
Дърво – заместител на рисуващия и наблюдател на дадената сцена. Показва как детето възприема себе си,
Вода – женската същност; чувствата на децата; символ на живота.
Огън – мъжкото начало;творческия заряд; в гора-наличие на насилие в общия смисъл на думата.
Ами да започваме…
Тема, която може също да бъде полезна за Вас:
Вулканът и Малкото Облаче Пух – Кибал | Семейна терапия – психолози (kibal.bg)
Допънителна информация за приказкотерапията, може да намерите тук:
semeistvo.rozali.com/mama/prikazkoterapiia-kak-prikazkite-mogat-da-lekuvat.html
