Психични Състояния Тревожност

Психични Състояния

Психичните състояния. В публикацията ще разгледаме тревожността, като психично състояние.

Тревожност

Тревожността. Всеки от нас е изпитвал тревожност, когато е бил изправен пред непозната, плашеща или предизвикателна ситуация. Тревожността е естествена човешка емоция, която ни предпазва от евентуални заплахи. Тя е и психично състояние у човек, характеризиращо се с емоционална напрегнатост, очакване и безпокойство. Проявява се като напрегнатост, притеснение, съпроводено от лесна възбудимост.

Психолозите разделят видовете тревожност в три групи: генерализирана тревожност, социална тревожност, посттравматично разстройство.

Генерализираната тревожност представлява безпричинно безпокойство. Тя продължава в течение на месеци (поне шест месеца), за да говорим за генерализираност и постоянност.

Социална тревожност се поражда от страха от критика, който води до избягването на социални изяви и ограничаване на социалните контакти.

Посттравматичното разстройство е вид тревожност, която се появява след изживяване, на инцидент, заплашващ живота на човек. Или извършено посегателство и насилие.

Тревожността е свързана със страха. Хората с тежки пристъпи на тревожност често страдат от състояние наречено тревожно разстройство. До известна степен тревожността, когато е в норма е желателна, защото ни подготвя да вземем съответните предпазни мерки, когато сме изправени пред опасност или дадени рискове. Тя ни подтиква да предприемем необходимите стъпки, за да разрешим даден проблем. Тук ключовият момент е когато е в норма.

Тревожността предизвиква в организма ни реакция, подобна на стресовата. Хипоталамусът в мозъка стимулира хипофизната жлеза. Тя произвежда различни хормони, въздействащи върху всички части на тялото, както при стреса. Наблюдават се  различни физически усещания, които клиентите описват, като замайване, „свит стомах”, „буца в гърлото”, „напрежение в диафрагмата” и др.

Стрес и тревожност. Разлики.

Каква е разликата между стреса и тревожността? Стресът е реакцията ни при заплаха или предполагаема такава. А тревожността е реакцията ни при стреса. Стресът (страхът) е чувство в отговор на нещо,  което според нас заплашва здравето, животът ни, наши близки и т.н. Безпокойството породено от стресови фактори, причинява тревожност.

Понякога обаче тревожността продължава дори след отстраняването на фактора носещ стреса.

Страдащите от тревожното разстройство изпитват тревога почти непрестанно без значение в коя сфера на живота си. Ако им зададете въпрос свързан с темата деца-тревожат се. По темата битие-тревожат се. Работата- пак се тревожат. Взаимоотношения с приятели-и там тревога. И така във всеки аспект от техния живот, те се тревожат, забележете, без да има конкретна, фактическа причина за тази тревожност.

Тревожат се почти постоянно и имат трудности да се успокоят. Тревожността за тях се е превърнала в навик.

Какви са психологическите симптоми на тревожното разстройство?

  • -напрегнатост;
  • -безпричинно безпокойство;
  • -натрапчиви тревожни мисли;
  • -лесно отклоняване на вниманието;
  • -липса на концентрация;
  • -неспособност да работят пълноценно;
  • -постоянна потиснатост;
  • -чувство на непълноценност;
  • -чувство, че не могат да се справят с поставените им задачи и др.

Тревожността има и своите физически симптоми, като повишен пулс, учестено дишане, главоболие, стомашни проблеми, почти непрестанна умора, замайване, главоболие, болки в мускулите, гадене, стомашни неразположения, трудно заспиване, будене посред нощ и др.

Понякога може да ни се струва трудно да се справим с тревожността, но има някои неща, които всеки от нас може да направи, за да я овладее.

  1. Поемете дълбоко въздух. Вдишайте и издишайте няколко пъти. Вдишайте през носа и издишайте през устата. Повторете това няколко пъти, докато почувствате промяна в състоянието си. Това е лесен и ефективен начин за понижаване на тревожността.
  2. Раздвижете се. Излезте на разходка или просто идете до магазина. Движението ще намали нивата на умствената възбудимост.
  3. Напишете в тетрадка как се чувстване. Ако ви идва да драскате-драскайте. Така извеждате натрупаното напрежение.
  4.  Свършете нещо свързано с домакинството, като да измиете чиниите или пода, да подредите гардероба си. Извършването на нещо рутинно ни помага да се освободим от обхваналия ни страх.
  5. Заемете се с физически упражнения. Може да направите няколко клека или няколко подскока, а ако желаете, пробвайте да натоварите повече тялото си. Изместването на фокуса от менталното, към физическото си казва думата.

Възможно е да потърсете допълнителна подкрепа, в лицето на психолог-консултант, ако тревожността е често срещана във вашия живот и пречи на ежедневната ви дейност, качеството ви на живот, работата, взаимоотношенията и прочее. Или се проявява по-силно и променя обичайните ви реакции. Онлайн срещите с психолог-консултант също са  добър вариант за справяне със ситуацията. Да потърсите помощ е съвсем нормално и е признак за сила – показва, че притежавате саморефлексия и смелост да преодолеете трудностите.

 

Пенка Георгиева, психолог-консултант;

гр. Бургас, психологически център КИБАЛ;

онлайн психологически консултации.

 

 

Други мои публикации:

Share on facebook
Facebook
Share on whatsapp
WhatsApp
Share on telegram
Telegram
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Други статии и автори: