Чий е Светът

Дивата патица не била нито стара, нито млада, но знаела някои неща за света извън близката гора и блатото, които обитавала. Тя много искала да разкаже за това на двете си паточета, но те били още малки. Затова, тя понякога само насочвала вниманието им към по-широкото и по-различното. Правела го без да пречи на детските игри.

Всяка сутрин патицата и малчуганите й плували в близкото езеро, за да се изкъпят и направят гимнастика. Един ден тя им рекла:

– Мили деца, днес аз няма да мога да дойда с вас. Отидете да поплувате сами.

Тръгнали патетата с бодра стъпка. И, когато наближили, затичали се и с радост се гмурнали в прохладната вода. Дълго плували и играли. Изведнъж, на сред езерото съзрели една голяма и красива водна лилия, различна от останалите. Много я харесали и всяко я искало. Така започнали кавгата. Едното казало:

– Моя е!

А другото отвърнало:

– Не, моя е!

Повтаряли, настоявали докато се изморили от караницата. Те не знаели, че под близката и не толкова необикновена водна лилия се била скрила Царицата на жабите в езерото и ги слушала. По едно време изскочила тя и със заплашителен жест към патетата, започнала важно да обяснява коя е и, че всичко тук – в езерото, й принадлежи. Ясно е, че малчуганите се изплашили, не знаели що да сторят, мълчали виновно и се опитвали да се отдалечат. Но неуспешно. Междувременно отвсякъде започнали да прииждат поданиците на особата, за да защитят казаното от нея и да прогонят натрапниците.

Вдигнала се голяма врява. От нея ли или, защото майчиното сърце усеща, когато децата са в беда, долетяла дивата патица. Кацнала до малчуганите си, разперила криле, за да ги защити. Не била наясно какво се случва, затова попитала за причината за крамолата. Обяснили й за какво иде реч. А тя казала:

–  Напразно хабите силите си, за да разделите нещо, което не принадлежи на никой от нас. Тази водна лилия просто живее в езерото, но тя е ничия. Ето, аз мога да летя. И когато се издигна над езерото, то изглежда малко – като една шепа. А има птици, които достигат висините и сигурно дори не го забелязват, както и нас, които плуваме в него. Но вие, уви, не можете да полетите и потопени във водите няма как да знаете това. Светът не е притежание на никоя земна твар, ние просто съществуваме тук.

Други мои публикации:

Facebook
WhatsApp
Telegram
Twitter
LinkedIn

Други статии и автори: