Бъди женствена в свой собствен стил!
„Тя е с име на Жена. Докосваш я, а сякаш нежно цвете в ръцете си държиш, с уханен аромат на роза и в мислите си вече ти летиш. Изискана и блага, понякога с броня тежка, животът нея тъй заставя да бъде като огън жежка. Да бди над своите чеда или пък просто над дома. Отгде и идва тази сила и дали тя в себе си я е разкрила или като малък ручей, ромолящ в гората, пази тихо тази сила в душата. Понякога е блага и разумна, понякога е чудно сладкодумна. Със свойта нежност те обгръща и с любовта си ти отвръща. Но знайте тя е чудо на земята, свежа като капчици роса, важна като първото дихание, тя сама на себе си е упование.“ А.Б
Има ли стереотипи за женственост и как сформират те в нас представата за женското поведение?
В един приятелски разговор за еманципацията на жените, нуждата им свободно да показват своите умения пред мъжете и обществото и за жените, които се справят с всичко сами и им е трудно да поискат помощ, ми хрумна идея за статия , която да представи различна гледна точка за това, какво е женствеността. Как бихме могли да я открием в себе си и как да я изразяваме пред другите. Трудно ли ни е да не се държим като „мъжки“ момичета.
Женствеността или женската енергия се свързва преди всичко с мъдростта, грижовността, емоционалния баланс, спокойствието. Благост, разбиране и тишина, тишината на уюта в душата.
Още с появата си на белия свят, поемайки го в своите ръце, майката започва да вдъхва тези качества в детето си. Прави го през грижата и онези моменти на майчина любов и нежност. През докосването, усмивката, любовта, която излъчва, храната, която му поднася, нежния глас. И в детето се появява трепетното усещане за допира на мама и нейната неповторима топлота. Това усещане с години съпътства живота на човек. А дали това е женствеността?! Или така се създават и представите за това – какво е да си жена. Дали това е да носиш и да излъчваш онази грация в характера, която кара хората наоколо да се чувстват уютно, дори само заради твоето присъствие?!
С течение на времето тази представа все повече се затвърждава и от бащината фигура – пиша фигура, защото не е задължително това да е биологичният баща , а човек, който поема тази роля в семейството. За това дали едно момиче си позволява и умее да прояви своята женска същност, чувства се свободна да покаже своите предпочитания, свързани с избора на нещо от външния вид или дори с избора на поведение, да се почувства подкрепена в своето израстване и да има след време пълноценно емоционално общуване с хора от другия пол, е възможност, която може да се предостави и често се свързва с бащата в семейството. По една или друга причина в голяма част от мъжете битува твърдението, че тяхната основна роля е да работят и да осигурят прехраната на семейвтото, а жената се грижи за възпитанието и отглеждането на децата. Но това не е точно така. Огромно е значението на бащата в емоционалните отношения между баща и дъщеря. Точно през тях се оформят представите в порасналите момичета, за това, какво е най-характерно за мъжа – като поведение и начин на общуване, как той проявява това в отношението си с жената, как жената може да прояви своята същност в тези отношения , без страх , че ще бъде отхвърлена.
Как става това?
Първо наблюдавайки отношенията между самите родители. Много често в тийнейджърска възраст дъщерите осъзнават своята ценност през външния си вид. Нужно ли е бащата да направи комплимент на дъщеря си, че днес изглежда прекрасно – да, нужно е и много важно ! Тези моменти на откровения и приемственост дават разбирането, че го има силното мъжко рамо, на което в моменти на трудности всяко едно дете може да се опре и да получи мъдър съвет, който да му е полезен, създава увереност и спокойствие. Онази сила, която не само се излъчва през осанката и загрубелите понякога от работа мъжки ръце, а през мекия поглед и стоицизма, които се проявяват в трудни моменти. Точно тази сила дава увереност на дъщерите в това да проявяват себе си и своята нежна женска същност.
Често се случва обаче, бащите на дъщери, да копнеят за мъжка рожба. Нуждата да предадат мъжкия си потенциал на своето поколение, те могат да прехвърлят към дъщерите си и да възпитат т. нар. „ мъжки“ момичета. Те сякаш крият женствеността в себе си, а показват „мъжка“ сила и умеят да поемат на плещите си целия товар на живота и отговорности в ежедневието. Тези вече жени са самостоятелни, организирани и не нуждаещи се от помощ за нищо….всъщност по-точно е да се каже, че нямат умението да искат помощ и да оставят някой друг да свърши работата, когато им е трудно да се справят с всичко сами. Причините за това поведение и отношение на тях самите към тях самите е един емоционален застой в по-ранна възраст във взаимоотношенията им с бащата. Трудното емоционално общуване, неумението понякога на бащата как да разговаря за тревогите и радостите и през тези разговори да покаже своето одобрение, могат да създадат една пропаст между тези два свята. Но не само между бащата и дъщерята, а и между дъщерята и бъдещия и партньор. Дори и след време да се появи човек, който да иска да сподели семейните отговорности с тези жени, те често не умеят да „видят„ това в другия и могат да попаднат в един омагьосан кръг на нужда от мъжка подкрепа, но трудно разбирайки , че я има, дори да присъства в живота им. И изведнъж жената започва да търси женското в себе си – опитва се да иска помощ, когато е необходимо или да излъчва някак си една нетипична за нея женственост. А тези стереотипи на женствеността определят начина, по който ние възприемаме и оценяваме мъжа до себе си.
Имайки вече тази отправна точка, можем да обърнем внимание на това дали в нас:
- Поддържаме представи за женствеността, които не отговарят на нашето вътрешно усещане за това;
- Как поддържаме тези представи в себе си, през отношенията си с бащата или мъжа до нас;
- Съществува ли моделът на „мъжко“ момиче.
Или можем да вземем решение да променим всичко това, ако неговото време вече е отминало! Да знаем , че женствеността е онази мъдра сила, която се проявява дори през ежедневните дейности, сила, която се излъчва от всяка жена, стига тя сама да си го позволи. Нужно е просто да я усетим в себе си. Затова нека знаем за нашето право да бъдем женствени в свой собствен стил, неподражаем, различен, автентичен…
https://www.facebook.com/detskipsihologlogoped/
Свързани публикации:
