Детската Битка с Родителите или Хленчене и Избухвания

    Защо и Кога Хленченето Работи?

Децата имат различни начини да „изпитват”/ проверяват устойчивостта на своите родители. Често пъти тези проверки се изразяват в пищене и тръшкане. Това е начин детето да провери границите на своите родители и доколко сигурно може да бъде детето в родителите си. Всеки път, когато се тръшка и пищи, детето прави опит да се пребори/премери с родителя си и така да си докаже кой е по-силен. Всяка постигната победа носи амбивалентно/двойствено преживяване на детето.

  • От една страна, това носи преживяване за сила и мощ.
  • От друга страна у детето се формира базова несигурност и страх поради липса на устойчивост у родителите.

Голяма част от родителите смятат, че е трудно да се справят ефективно с хленченето и да не позволяват на децата да ги разиграват. Хленченето се характеризира с постоянно повтаряне на една и съща молба с плачлив глас. Има различни начини, кога и защо се използва хленченето, като например:

  • Не отговаря на детето, когато то пита любезно за нещо.
  • Детето не получава достатъчно внимание от родителите си и се чувства пренебрегнато.
  • Детето получава това, което иска, като хленчи. По този начин хленченето е ефективно и подсилено. Ако на хленченето не се обърне внимание, то може да ескалира и да завърши с гневен изблик.

   

      Какво да направим, ако детето продължава да го прави дори и след  като сме му обяснили и сме се опитали да го успокоим?

  • Да запазим спокойствие и да не показваме, че сме ядосани и засрамени.
  • Да обезопасим пространството около детето, за да не се нарани и да го оставим.
  • Ако има опасност да се нарани – да го гушнем, да го притиснем до себе си и да започнем да говорим тихо и приспивно.
  • Да му кажем, че ще поговорим пак, когато се успокои.

Както и в много други сфери на родителсването – по-лесно е да предотвратим превръщането на хленченето в навик, отколкото да се налага да се справяме с него по-късно.

 

       Kак да предотвратим превръщането на хленченето в навик?

  • От самото начало: Грижим се за бебето преди да заплаче.
  • Игнориране на крясъците: Не гледаме, не говорим, не отговаряме, не реагираме (когато сме сигурни в безопасността на детето)
  • Не се поддаваме на крясъците: Запазваме спокойствие (упражняваме умения за самоконтрол и релакс) Използваме полезни разговори със себе си.

 

  „ – Защо е толкова полезно да се игнорира хленченето?”

Защото детето хленчи, когато родителите реагират на хленченето. Хленченето работи!

За да се справим е нужно да имаме арсенал от способности и възможности!

     

      Да научим алтернативни реакции

Възможно е детето да бъде научено как по други начини да привлича внимание или да поиска да приемем нещо, което той/тя желае. Например децата могат да бъдат научени:

  • Да говорят „като големи момичета/момчета” или да „говорят добре”.
  • Да се използват конкретни знаци или докосване, които предварително са договорени между нас и детето.

Ако децата трябва да приемат различни начини за изразяване на своите желания или мнения, родителите трябва систематично да ги учат на това. Родителите също трябва да помнят:

  • Да моделират „хубаво говорене”.
  • Да не крещят.
  • Да хвалят или дават награди, когато нещата вървят добре.
  • Да обсъдят тези въпроси в други моменти, когато детето не крещи, например във времето преди лягане на детето. Може да говорят какви други начини могат да се използват, за да се привлече внимание.
  • Да направят план. Полезно е родителите да определят времева рамка и да планират колко често ще практикуват желаните начини за получаване на внимание.

     

    Управление  на избухването

Възможно е да открием, че избухванията служат играчка или лакомство в магазина, да останат до по-късно или просто родителите да им обърнат внимание.

Ето и няколко стратегии, които са от полза при справянето с избухванията:

Да научим детето на:

  • Умения за самоуспокоение
  • Да се използват умения за управление на гнева, като да му се даде възможност да издухва сапунени мехури и/или съобразно възрастта.
  • Алтернативни начини за получаване на внимание или това което иска.

Родителите сами е добре да:

  • Използват родителски стратегии за справяне, като например полезни разговори със себе си и избягване на болезнените мисли. (умения за себерефлексия)
  • Избягват модели на поведение които са компоненти на гнева.
  • Бъдат сигурни, че не обръщат внимание на детето по време на избухване и не се поддават на исканията, направени по време на избухванията.
  • Прекарват повече време с детето, да му обръщат внимание и да му дават позитивна обратна връзка

 

Очаквайте темата: „Как и кога да даваме положителна обратна връзка и похвала?”

 

Теми, които също може да бъдат полезни за Вас:

Детският бунт! – Кибал | Семейна терапия – психолози (kibal.bg)

https://www.edna.bg/backtoschool/kak-da-se-spravish-s-detskiia-inat-4653806

https://sites.google.com/d/11nnHweQSxAZyd9cYpen8Iwo8y5tui4WS/p/1fR9_McdPAfP62oom-0mwCSBw7I61bx00/edit

 

Други мои публикации:

Share on facebook
Facebook
Share on whatsapp
WhatsApp
Share on telegram
Telegram
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Други статии и автори:

Възрастово развитие
Пенка Георгиева

Загубата

Загубата Смъртта е най-сигурното нещо, което ще се случи в

Прочети »