Защо и Кога Хленченето Работи?
Децата имат различни начини да „изпитват”/ проверяват устойчивостта на своите родители. Често пъти тези проверки се изразяват в пищене и тръшкане. Това е начин детето да провери границите на своите родители и доколко сигурно може да бъде детето в родителите си. Всеки път, когато се тръшка и пищи, детето прави опит да се пребори/премери с родителя си и така да си докаже кой е по-силен. Всяка постигната победа носи амбивалентно/двойствено преживяване на детето.
- От една страна, това носи преживяване за сила и мощ.
- От друга страна у детето се формира базова несигурност и страх поради липса на устойчивост у родителите.
Голяма част от родителите смятат, че е трудно да се справят ефективно с хленченето и да не позволяват на децата да ги разиграват. Хленченето се характеризира с постоянно повтаряне на една и съща молба с плачлив глас. Има различни начини, кога и защо се използва хленченето, като например:
- Не отговаря на детето, когато то пита любезно за нещо.
- Детето не получава достатъчно внимание от родителите си и се чувства пренебрегнато.
- Детето получава това, което иска, като хленчи. По този начин хленченето е ефективно и подсилено. Ако на хленченето не се обърне внимание, то може да ескалира и да завърши с гневен изблик.
Какво да направим, ако детето продължава да го прави дори и след като сме му обяснили и сме се опитали да го успокоим?
- Да запазим спокойствие и да не показваме, че сме ядосани и засрамени.
- Да обезопасим пространството около детето, за да не се нарани и да го оставим.
- Ако има опасност да се нарани – да го гушнем, да го притиснем до себе си и да започнем да говорим тихо и приспивно.
- Да му кажем, че ще поговорим пак, когато се успокои.
Както и в много други сфери на родителсването – по-лесно е да предотвратим превръщането на хленченето в навик, отколкото да се налага да се справяме с него по-късно.
Kак да предотвратим превръщането на хленченето в навик?
- От самото начало: Грижим се за бебето преди да заплаче.
- Игнориране на крясъците: Не гледаме, не говорим, не отговаряме, не реагираме (когато сме сигурни в безопасността на детето)
- Не се поддаваме на крясъците: Запазваме спокойствие (упражняваме умения за самоконтрол и релакс) Използваме полезни разговори със себе си.
„ – Защо е толкова полезно да се игнорира хленченето?”
Защото детето хленчи, когато родителите реагират на хленченето. Хленченето работи!
За да се справим е нужно да имаме арсенал от способности и възможности!
Да научим алтернативни реакции
Възможно е детето да бъде научено как по други начини да привлича внимание или да поиска да приемем нещо, което той/тя желае. Например децата могат да бъдат научени:
- Да говорят „като големи момичета/момчета” или да „говорят добре”.
- Да се използват конкретни знаци или докосване, които предварително са договорени между нас и детето.
Ако децата трябва да приемат различни начини за изразяване на своите желания или мнения, родителите трябва систематично да ги учат на това. Родителите също трябва да помнят:
- Да моделират „хубаво говорене”.
- Да не крещят.
- Да хвалят или дават награди, когато нещата вървят добре.
- Да обсъдят тези въпроси в други моменти, когато детето не крещи, например във времето преди лягане на детето. Може да говорят какви други начини могат да се използват, за да се привлече внимание.
- Да направят план. Полезно е родителите да определят времева рамка и да планират колко често ще практикуват желаните начини за получаване на внимание.
Управление на избухването
Възможно е да открием, че избухванията служат играчка или лакомство в магазина, да останат до по-късно или просто родителите да им обърнат внимание.
Ето и няколко стратегии, които са от полза при справянето с избухванията:
Да научим детето на:
- Умения за самоуспокоение
- Да се използват умения за управление на гнева, като да му се даде възможност да издухва сапунени мехури и/или съобразно възрастта.
- Алтернативни начини за получаване на внимание или това което иска.
Родителите сами е добре да:
- Използват родителски стратегии за справяне, като например полезни разговори със себе си и избягване на болезнените мисли. (умения за себерефлексия)
- Избягват модели на поведение които са компоненти на гнева.
- Бъдат сигурни, че не обръщат внимание на детето по време на избухване и не се поддават на исканията, направени по време на избухванията.
- Прекарват повече време с детето, да му обръщат внимание и да му дават позитивна обратна връзка
Очаквайте темата: „Как и кога да даваме положителна обратна връзка и похвала?”
Теми, които също може да бъдат полезни за Вас:
Детският бунт! – Кибал | Семейна терапия – психолози (kibal.bg)
https://www.edna.bg/backtoschool/kak-da-se-spravish-s-detskiia-inat-4653806
