Детският бунт!
Скъпи родители, забелязали ли сте колко често виждаме по магазините малчугани, тропащи с крак, защото искат да получат своята играчка, а родителите изчервени от неудобство им дават обяснение, или дете, което не иска да учи или си пише домашните с часове, предизвиквайки родителския стоицизъм или пък дете, което чака някой да го облече за детска градина, а родителите в бързината си едва сдържат гнева си и отправят забележка да побърза. Обхванати от притеснение и мисли как да помогнат на децата си, родителите често ги обслужват, вършат дейностите вместо тях или се превръщат в техни надзиратели, а всъщност рядко осъзнават че са попаднали в капана на властта.
Битката за власт между деца и родители понякога е твърде изтощителна, може да е дълготрайна и да стане водещ модел на поведение в живота на вече порасналите деца. Тази битка отразява детския бунт…нашия собствен или на нашите деца.
Всяко дете се бунтува, макар понякога тихо, срещу това, което му се налага отвън и противостои на неговите разбирания. Често причините за това опозиционно поведение се коренят в стила на комуникация между родител и дете. Понякога общуването се е превърнали в битка на отстояване на принципите, зад която броня се крие едно наранено дете, без право на глас и чакащо своето признание.
Детето се бунтува и на прекалената свобода, която получава , защото всяко дете има нужда от един периметър, в рамките на който може да опознае силните си страни и да намери начин с помощта на родителите като малък, да се научи да взема своите решения в живота като възрастен. Така опознавайки себе си има възможност да се промени в желаната от него посока.
Когато общуваме с децата си, е добре да съобразим техните нужди :
- Имат нужда от конкретни и ясни насоки.
- От това понякога някой да им покаже начин как да се справят.
- Да се научат да разсъждават за възможните варианти за решение.
- Нуждаят се от време, за да пристъпят към действие.
И да не забравяме, че децата са отделни личности с право на своя опитност. В тези моменти, за всеки родител, биха могли да дойдат на помощ въпросите : „Дали това ще е полезно за него, дали има ресурс да изпълни заръките ни или ще се „ свие“ още повече в себе си, изискваме ли повече, отколкото то може да изпълни….за нас, защото всяка критика, изискване, нареждане,осъждане , всъщност отразяват моделите на общуване на нашите собствени родители.Критикуващият родител, може би някога е бил критикувано дете, обвиняващият такъв – обвинен, заплашващият – страхуващ се, гневният родител – бунтуващо се дете.
Форми на общуване, които е добре да избягваме при комуникацията си с децата и могат да доведат до опозиционно поведение са:
- Обвинение – „ Ако си беше облякъл якето, нямаше да те боли гърло сега.“
- Критика – „Не се стараеш достатъчно.“
- Унижение – „ Защо постоянно правиш бели.“
- Съдене – „ Щом не ме слушаш, няма да говоря с теб.“
- Наставление – „Не плачи, мъжете не плачат.“
- Поучаване – „Защо не сгънеш дрехите си, както ти показах.“
Понякога не е необходимо родителят да говори, защото жестовете на тялото са достатъчно показателни за едно дете, това е първият език на общуване между детето и майката.
А децата не са това, което понякога успяват да им внушат, те са това, което се крие зад страховете им, зад родителските поучения, зад агресивното поведение, зад всичко което другите им внушават че са. Зад това стои личността , която ако не осъзнае реакции си, ако не успее да види проекциите си към другите, може да си остане една проекция за цял живот.
Скъпи родители, можем да бъдем човечни, да се опитаме да свалим гарда и да не се състезаваме на авторитети с децата си, а да станем пример за тях, предприемайки разумни крачки към взаиморазбирателството.
За допълнителна информация във връзка с детското развитие, може да се свържете с детски психолог!
www.kibal.bg
Антония Бошева – Психологическо консултиране и терапия за деца и възрастни – Начало | Facebook
Свързани публикации:
