Как да „обичам“ себе си?!
Все по-често четем и виждаме в социалните мрежи, че за да се чувстваме добре , за да приижда изобилието при нас, е важно … да „обичаме“ себе си….Четем, че ако не се „обичаме“ , то няма как да дадем това и на другите , или каквото чувство излъчваме, това и ще привличаме.
А как да се случи това с любовта към себе си и защо ни е необходимо? Има ли такова „ нещо“ ?
Разгръщането на личността на човек започва още от най-ранно детство , когато майката поема своето малко същество в ръцете си , не само за да го прегърне и да се порадва на чаканата рожба, а чрез тези две ръце да започне да „моделира“ неговото съзнание. Как се случва това и защо точно с ръцете ? Защото детското съзнание е образно казано, като парче необработена глина, която може да се оформи от родителите или най-близките му хора така, както те решат. Ръцете са символ на труда , връзката между помисленото и оформеното, между решеното и измайстореното. Хващайки в ръцете си това малко нежно същество, всеки родител по своему желае най-доброто за него, радва му се по един автентичен начин, мечтае или му вещае….Последното е много вярно. Защото чрез примера, който родителя дава на детето , чрез начина на общуване, чрез жестовете , които са неизменна част от общуването, сякаш в голяма степен предопределя бъдещето на личността. Та в тези мечти и вещаене е втъкан начинът на мислене, навиците, обичаите , представите и разбиранията на всеки родител. А детето няма как да избяга от това. Бързо и неусетно, търкулнали се годините и не щеш ли вече сме големи хора , леко заприличали на родителите си , но и някак на себе си. И един ден неминуемо се изправяме пред въпроса…“Обичам ли се?“. Обичта не е чувство , което да се излъчва от човека към самия човек. По-скоро е чувство от допира с околните или вещите, спрямо ситуацията, която преживяваме с тях. Във взаимоотношения най-честите проявления на обичта са жестовете – на милост , нежност, може и припряност, добродушност. Излъчва се понякога с подаръците, в думите, в прегръдките. Но най-вече това е чувство на приемственост – показва на другия , че ни е ценен и така отваряме вратите на доверието си за него.
Как бихме могли да обърнем това и към себе си?
Доверието се изгражда в периода на първата годинка, след раждането, между майката и детето. Когато тя е до нас и посреща нашите нужди с прегръдката, милването, разговорите, макар и на годинка да сме повече слушатели, ни показва или пък не, че сме ценни за нея– не заради нещо, а заради това, което сме , заради това че ни има , заради нас самите. Колко често сте чували родител да се обърне към детето си с думите“ Благодаря ти, че се роди при мен. Толкова ми помагаш да разбера себе си, преживявам толкова хубави моменти с теб, мило дете….“.
Та ето там се заражда и онази, както и казват ….„ любов към себе си“ , а това по-скоро е чувство на приемственост към нас самите, че сме достойни, че заслужаваме, че ще се справим, че можем…..Ако случайно в отношенията си към другите сте недоверчиви….опитайте се да обърнете поглед към себе си и се запитайте“….по отношение на какво точно изпитвам недоверие към себе си, в коя област на моя живот, какво ми е трудно да приема, какво ме спира да се доверя … какво мога да променя …в общуването си, в реакциите си , за да се чувствам спокоен, в баланс със себе си и когато общувам с другите. А , всъщност познавам ли собствените си ресурси? Как мога да си помогна, за да се почувствам по –уверен.“
Използвайте възможностите , които времето ви предоставя, задавайте си въпроси – те дават възможност на човек да погледне ситуациите от друг ъгъл , а не само от този, от който ни е най-удобно да ги виждаме. Бъдете търсещи и отговорите ще дойдат. Тренирайте своята воля и търпение ,за да изчакате своите отговори.
Струва ли си да намерим оригинала сред маските, които носим всеки ден, за да се скрием от обществото, но най-вече от себе си. Струва ли си да се поздравим за смелостта да бъдем искрени пред себе си, струва ли си да си дадем шанс – ами да…. струва си.
Така се стига до … любовта… в теб 🙂
Свързани публикации:
https://www.facebook.com/detskipsihologlogoped/
