Как да подкрепим детето при преживяването му за загуба?

Дълготрайната и тежка Ковид епидемия донесе своите последствия. Работата със загубата в кабинета ми на детски психолог зачести, а в обществото ни, темата за смъртта все още е тема – табу.
Често възрастните избират да не внасят темата за смъртта пред децата си. В последствие когато самата загуба е факт, децата са неподготвени да я посрещнат и неефективно подкрепени да я преодолеят.

Непреработената травма от загубата на значим друг може да отключи поредица от страхове у детето:
– страх да седи само;
– страх да не се разболее;
– болестта/смъртта е заразна;
– страх то самото да не умре; страх от тъмното;
– дистрес при промяна на ежедневието;
– проблеми със съня, поведенчески реакции и др.

Част от работата на терапевта при загуба за детето е да обезпечи чувството му за безопасност. Специалистът подкрепя приемането на факта, преработването на чувствата и емоциите при преминаване на етапите след загубата. Търси се посоката „Как да продължа?”
В случаи на смърт в семейството, близки и роднини, приятели, е препоръчително родителите да кажат истината на детето възможно най-скоро и да не крият факта, който децата чисто интуитивно предусещат. Добре е при съобщаването й родителите, близките да не използват неподходящи думи за като „заспа”, „отиде си’; „замина”, „стана звездичка”, „гледа ни от небето” и др. Вместо тях е добре да се използва думата истинската и конкретна дума – „умря”.

Приемането на загубата като факт преминава през пет етапа:
отричане„Това не е реалност”, „Не може да ми се случва”, „Ще се събудя и всичко ще е по старому”;
гняв до ярост„Защо точно на мен се случва това?”, „Кой е виновен”, обещание/сделка „Ако това някак отмине, аз ще…”, „Само да можех да върна времето назад”;
депресия„Нямам сили за нищо”;
приемане – „Това което се случи е реалност” и др.

Децата използват различни концепции при срещата със загубата.
В най-ранна детска възраст се затрудняват да вербализират смъртта, те страдат на физично ниво, тъй като още нямат изградена концепция за смъртта. Преживяват я предимно през областта на тялото.
При децата от 2-4 г. смъртта се преживява като изоставяне от възрастните. В този възрастов период се приема като обратима. Тук все още няма преживяване за психично страдание и скръб, а „Времето може да се върне назад.”
За децата от 4-7 г. смъртта още се преживява като временна и обратима. Характерно е магическото мислене. Непослушанието се свързва със смъртта.
В периода на 7-12 г. смъртта вече е необратима като факт. Търсят се детайли за нея. Тя може да бъде преживяна като наказание за лошо поведение. Допускат се временни вярвания, че нещата могат да се върнат постарому.
Загубата и смъртта при тийнеджърите е необратима и неизбежна, тя е мистична. Свързва се към езотеричното мислене и изгражда се концепция за „отвъд”. Децата в тази възраст силно се вълнуват от темата, дори да не са имали преживелищен опит в тази връзка. Тук съществува висок суициден риск.
Често при преживяването на загуба, при децата се формират неосъзнато чувство за вина. В по-голяма възраст те се измъчват от въпроси като: „ Казал ли съм нещо което не трябва на баба, че тя умря?”, „Аз съм виновен, не можах да помогна”, „Как не съм разбрал, че е бил болен”, „Можех ли да…”
Добре е възрастните да въвеждат темата за смъртта, преди тя да е станала факт в живота на детето. В случай, че тя вече е факт разкриването и съпреживяването й заедно с детето на време е подходящото действие, което можете да предприемете в тази ситуация. Съобщете в директен диалог случващото се. Ползвайте прости думи, съобразни с възрастта на детето. Можете да го направите и през подходящи приказни истории, книги.
Забавянето, избягването на съобщението за смъртта, или цялостното прикриване на събитието напр. „твоята баба ще остане шест месеца в болница” крие риск да поддържате пространството на фантазията му в неяснота и напрежение, като самото то си създаде дори по-застрашаващ го сюжет. Оставено в неведение детето само по един или друг начин ще си набави нужната информация, която може да пречупи на фантазно като го държи в тревожност, без да споделя.
Друг риск е да научите на модела за бягство в трудни ситуации, да го лишите от възможността да се учи да приема и да изработва копинг стратегии за справяне. Децата са много по-адаптивни и гъвкави от нас възрастните, не подценявайте и не блокирайте ресурса им.
Нека не забравяме, че всеки човек има право на избор дали да напусне този свят, като се оттегли, или да остане в живота.
Понякога загубата може да бъде преживява в пълен интензитет и в житейските аспекти като загуба на здраве и независимост, дом, финансова стабилност, загуба в социалния кръг – родител, прародител, приятел, домашен любимец и др.
Важното, преминавайки през тази житейска криза е да знаем, че преживяванията на възрастния са колкото сходни, толкова и различни от тези на детето. То има ресурс, често несъзнаван от възрастния, който изведен по добър начин (от специалист или възрастен, който не е застинал в кризата) му дава възможността да се справи.

“Смъртта определено е това, за което избягваме да говорим и избягваме да мислим. Много хора приемат живота тук просто като преход, а някои култури дори в наши дни празнуват погребенията, защото вярват, че така душата на човек се освобождава от тялото и отива на по-добро място, защото „Смъртта е не повече от обръщане на нас от време към вечността.“  (Уилям Пен).

zaguba_detski_psiholog
Как да подкрепим детето при преживяването му за загуба?

Още полезни статии по темата:

https://kibal.bg/trevojnoto-dete-detski-psiholog/

https://www.unicef.org/bulgaria/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BA-%D0%BE%D1%82-covid-19

http://bezstrah.org/sreshtu-tormoza/kakvo-sa-zaguba-smurt-za-decata/

Други мои публикации:

Share on facebook
Facebook
Share on whatsapp
WhatsApp
Share on telegram
Telegram
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Други статии и автори:

Терапия за възрастни
Симоника Денева

Непоисканото добро!

Категорията „добро“ олицетворява различни ценности, поведение и действия, спрямо семейното

Прочети »