Илюзия е, че мъжете избират жената. Но те имат нужда от това, защото това е начинът да чувстват, че владеят ситуацията. Колкото по-невинна, пъстра и капризна е една дама, толкова първоначално е по-привлекателна. И, ако през своята непорочност, тя може да създава впечатление на безпомощна и имаща нужда от грижа и спасение, толкова по-желана става като обект на притежание. Вероятно, това активира мъжката програма „спасител“. Под програма разбирам набор от действия и съпътстващи емоции, доминиращи и провокирани от конкретно присъствие и/или събитие. В конкретния случай те са насочени към нужда да се предостави сигурност, грижа, внимание и време за евентуалния партньор, желание да бъдеш необходим, важен, да са ти благодарни и т. н. И тогава започва истинската игра.
Понеже мъжете стоят повече в действието, динамиката в отношенията и нейната интензивност са ключови. Тук само и единствено една женска хистерия може да случи това – да е непредвидима, да води, но и да създава илюзия, че не прави това, да контролира, но да е безпомощна и незнаеща, да капризничи, малко сълзи, малко или повече театър, който трябва да е добре дозиран /защото в отношенията, както и в химията дозата прави отровата/. И това всичко е типично женската роля и функция – да изисква от мъжа. Само така той се чувства нужен, преживява илюзията за контрол е провокиран към желание към партньора.
Жената става скучна за него тогава, когато функционира повече през ролята на майка – изискваща по отношение на правила и ред – кой ще измие чиниите, защо е разхвърляно, защо си легнал на дивана, а аз съм толкова изморена, пусни си сам пералнята, стига си пил, не мляскай и т. н. Мърморана, недоволна от мъжа си, а всъщност, недоволна от себе си и твърде изморена от ангажиментите си. Тук сексът е изключен, та на нея изобщо не й е до това, пък и никой родител не бива да е интимен с детето си.
И, ако една дама не може да сменя периодично ролите си на жена и майка, то тя бива заменена с друга. С тази, която провокира мъжкото у мъжа, а не го поставя в позицията на малко момче. Той вече е бил там, успял е да оцелее след собствената си майка и това му е предостатъчно. Факт е, че по своята същност децата от мъжки пол са изследователи, така опознават света – през действието и любопитството. За тях с жените е почти същото, като само едно доволно хистерично поведение може да предизвика това – някой да пожелае да я познава, да я търси и експериментира, да предлага внимание и грижа и да очаква само благодарност /макар понякога това да е изявено в повече – при мъжете с по-изявени нарцистични черти благодарността се заменя с обожание/.
Парадоксалното в ситуацията е, че в началото представителите на силния пол функционират през ролята си на баща, а след това включват онази на мъж: щипка арогантност, доза пренебрежение, егоцентричност, сила, действие, лъжичка грубост – горе долу по тази рецепта. Защото и те се изморяват. Само се замислете колко изчерпващо е да си баща на едно капризно дете, колко емоционална инвестиция е това. В началото на връзката между мъжа и жената отношенията са много подобни на въртенето на електрона около ядрото на атома – по определена треактория и изключително енергоемко, има сили на привличане и така атомът не се разпада, но има и на отблъскване, за да остане цяла системата /ако започне предозирането в ранния етап от връзката – твърде настъпателна или много отблъскваща жена, то всичко приключва до тук/. Това е за сметка на пренебрегването на личните нужди и поставянето на първо място на потребностите на партньора. Умората настъпва, след като мъжът е постигнал целта си, а за късметлийките малко след това. Ако не се внесе друга динамика, която да провокира любопитството и желанието у него отново, то рутината убива връзката.
Драмата е в това, че докато играят тази игра и мъжът и жената изгубват своята човешка същност и постепенно другият става инструмент за постигане на личните желания. Нещата стоят по този начин, защото в повечето случаи другият не е готов да разбере и понесе чуждите емоции, различни от стандартно социално приетите и това е капанът на отношенията между половете.
