Развитие на привързаността при децата през 1-вата годинка!
„Майчината обич е блаженство, спокойствие, не е необходимо да се завоюва, не е необходимо да се заслужи. Тя не може да се спечели, да се създаде, да се възпре. Ако я има тя е благословение, ако я няма , животът е лишен от цялата си красота… „ Е. Фром
Битието на всеки човек започва с глътка въздух, първото проплакване и човекът, който ни посреща на този свят – майката. Тази среща на два свята предопределя много от бъдещото развитие на всеки индивид. Спомняте ли си какви бяха емоциите в моментите на среща с вашето първо дете?
Топлината, нежността, закрилата, детското гласче, малките , почти миниатюрни ръчички, всичко това отразено в погледа и топлината на майчината прегръдка.
Е, да ….има и още много други неприятни физически усещания, но те в един момент притихват като погледнете детето си. Но и притихнали могат да станат причина майката да изпитва поредица от негативни чувства, съпътстващи отглеждането на детето.
И нека се върнем към майчината любов – тази огромна сила , даваща импулс на детето да поеме по своя път, макар все още в майчината прегръдка.
Така възниква и привързаността и започва развитието на емоционалните взаимоотношения между майката и детето. Това емоционално взаимодействие стимулира развитието на мозъчните дялове, което е от съществено значение за правилните възприятия на обектите и информацията от света и нейната интерпретация и обработка в ума на детето. Когато то чуе гласа на майката , започва да я визуализира в своя ум, така се стимулира изграждане на образната символика, важна за развитието на въображението.
Стимулите, които майката подава на своето дете, било то да го запознае с нов предмет, невербалната и вербална комуникация между тях, са в основата на периода, свързан с нуждата да научава нови неща в училищна възраст.
Децата се учат от тези, които се грижат за тях, от техните реакции, действия и емоционално изразяване.
Едно от средствата за това емоционално изразяване е усмивката. Към 6-тия месец децата избирателно използват този жест като награда за близките. В края на първата година детето награждава и себе си с тази усмивка , изпитва доволство от действията, които му доказват , че се справя и само….с игрите…с нещо дребно, но значимо за неговата възраст. Усмивката е израз на топлотата във взаимоотношенията. Но както има смях , така и понякога сълзи. Плачът е другото средство, което децата използват, за да сигнализират за своите потребности и да засилят привързаността към грижещите се за тях. Чрез плача то предизвика грижовността на родителите .
Направени за изследвания, в които се установява , че в моментите, в които майката не дава отговор на детския плач и не задоволява изникналите моментни потребности, то независимо от породената негативна емоция в него, това му действа като стимул да развива способността си да устоява на негативните емоционални преживявания. По този начин след време преживявайки някаква несполука детето има вече изграден механизъм за реакция, които е стабилен и прави така, че преживяната негативна емоция да отминава бързо и да не се отразява пагубно върху детската психика. Това подпомага децата в адаптацията им към заобикалящата ги среда. Отношението на майката предопределя начина на общуване на детето със света.
Фази на привързаността:
- Първите 3 месеца от живота на детето – то използва движенията на тялото, мимиките и жестовете за близост, от която имат нужда.
- Вторите 3 месеца – около 6-тия месец след раждането – проявява предпочитания към близките и контакта с тях. Радва се, когато е с любимите хора, но и тъжи, когато остава само. През тези месеци се проявява и тревожността при появата на непознати за него хора.
- След 7-мия месец – опознава заобикалящата го среда и търси одобрението на близките за това, което прави и това как общува с тях.
- След 12-тия месец – има нужда от контакт , свързан с развитие на вербалните му умения, обича да гука и произнася думички, в които е втъкана емоцията, да я изразява и да разпознава ответната реакция.
Привързаността между майката и детето,която се развива през първата година от неговия живот, е основа, върху която се гради доверието, първо към най-близките за него хора и след това към света. Създава се и неговата нагласа – позитивна или негативна за възприятията му към непознатите и начинът на реакция към ситуациите. Когато не се изгради тази основа на доверието, често децата в по-късна възраст могат да преработят това, насочвайки се към конната езда. Начинът , по който децата общуват с конете, способността да се доверят, качени на гърба на коня, дават необходимите резултати за изграждане на базовото доверие, което е липсвало в ранна детска възраст.
За да задоволят своите потребности, децата имат нужда от своите близки, от топлотата, от взаимността и разбирането. Почва за проявата на качествата на личността, която са. А тази почва се подхранва от любовта.
Любовта на Майката дава криле.
Свързани публикации:
