Бащата се появява на психологическата сцена на детето в рамките на първата възрастова криза на 3-годишна възраст, независимо, че като субект него в повечето случаи го е имало и по-рано. В първите години бащата е не само емоционално силната и стабилна фигура (при развити годности) около детето, но и „балансиращият“ елемент между емоционалното излъчване на майката и разумното поведение в дадена ситуация. Той е този който следва да внася душевно спокойствие и равновесие. С такова поведение на балансьор бащата подготвя терена за навлизане в психологическата сцена на детето. Вече като присъстващ психологичен обект за своето дете той изпълнява следните функции: Подпомага отделянето на детето като самостоятелна психологическа единица, т. е разгръща способността на детето да различава мое от чуждо – чуждото на мама от чуждото на тати. Позволява в психологическата карта на детето да се появи идеята как функционира едно общество на базата на интеракциите в триъгълника „Мама- Тати – Аз (детето)“. Внася модел за справяне с конфликти. С активното участие на бащата детето узнава, че когато са трима и то желае да извоюва своето има следните възможности: а/да прецени кой е „силният на деня“ за дадената ситуация и да търси постигане на своето като се насочи само към него. б/да създаде открита коалиция с определящата ситуацията фигура за омиротворяване/смиряване на другия родител. б/да създаде конфликт между родителите. Така на принципа‚ двама се бият третия печели“  детето пренасочва вниманието на родителите един към друг и  тихомълком постига желаното за себе си. Внася модел за полова принадлежност – „Аз съм момиче – Аз съм момче“ на базата на идентификацията по пол със съответния родител и чрез разграничаването на детското поведение и от това на възрастния от същия пол. Т.е. детето да се научава „Аз съм момиче като мама, но не съм жена на тати“; респ. „Аз съм мъж като тати, но не съм съпруг на мама.“ Благодарение на пълноценния контакт с двамата родители детето се научава да показва полово специфично поведение (да не се бърка със сексуалното, което е психологическа задача на пубертета). Такова то демонстрира вече и във взаимоотношенията с другите възрастни и останалите деца. Детето осмисля и усвоява полово специфичните когнитивни и поведенчески актове и има готовност да ги използва съответно. В ситуациите на непълно семейство (поради болест, смърт на родител, развод и др.) възниква необходимостта да се открие подходящ заместител (дядо, баба, друг роднина, приел/ка ) за да се позволи на детето да натрупа полово специфичния психологичен опит. Когато единия родител се нагърби да изпълнява едновременно ролята на баща и майка, се създава условия за объркване в детската психика на коментираната проблематика. Доколко бащата в един определен момент ще се превърне във второто доверено лице за своето дете зависи от:

• готовността на майката да направи контакта между бащата и детето по-интензивен. Майката е тази която трябва да „вдигне ръце“ от детето си и да позволи активните контакти на детето с бащата“;
• готовността на бащата за по-продължителен контакт с преобладаващо положителни емоции: държане в скута, гушкане, боричкане /особено важно при момченцата/, говорене на бебето – разговаряне с по-голямото дете, съвместни дейности и игри;
• умението му да предлага „мъжки“ занимания, независимо от пола на детето;
• способността му да отстоява норми на поведение без критики и неприемливи наказания, а посредством отстояване на позиция.

Всяко дете в рамките на първата възрастова криза и все по-осъзнато в следващите детско – юношески години знае, че бащата е този който внася и отстоява норми на поведение. Той е регулаторът на социалните активности вътре и извън семейството, независимо, че майката е най-често подбудителя. В годините на пубертета бащата има други функции: За синовете той е модел за подражание в борбата за надмощие в мъжкия свят; пример за мъжко достойнство, кавалерство и други прояви спрямо момичетата; събеседник в подготовката за безопасен сексуален контакт и др. За дъщерите бащата става модел в избора на интимен приятел. В единия случай момичето осъзнава добрите страни на своя баща като човек и партньор на майката и иска да открие същите у своя приятел. В другия случай момичето знае какво не иска да притежава приятеля й, защото тъкмо това не одобрява у бащата. Има и смесен тип на модела. За синове и дъщери бащата е пример за отстояване на трудности; за обгрижване на слабия пол; за справяне с конфликти и за активност и борбеност в намиране на собственото място в социалното обкръжение.