Бащата се появява на психологическата сцена на детето в рамките на първата възрастова криза на 3-годишна възраст, независимо, че като субект него в повечето случаи го е имало и по-рано. В първите години бащата е не само емоционално силната и стабилна фигура (при развити годности) около детето, но и „балансиращият“ елемент между емоционалното излъчване на майката и разумното поведение в дадена ситуация. Той е този който следва да внася душевно спокойствие и равновесие. С такова поведение на балансьор бащата подготвя терена за навлизане в психологическата сцена на детето.
Вече като присъстващ психологичен обект за своето дете той изпълнява следните функции:
Подпомага отделянето на детето като самостоятелна психологическа единица, т. е разгръща способността на детето да различава мое от чуждо – чуждото на мама от чуждото на тати.
Позволява в психологическата карта на детето да се появи идеята как функционира едно общество на базата на интеракциите в триъгълника „Мама- Тати – Аз (детето)“.
Внася модел за справяне с конфликти. С активното участие на бащата детето узнава, че когато са трима и то желае да извоюва своето има следните възможности: а/да прецени кой е „силният на деня“ за дадената ситуация и да търси постигане на своето като се насочи само към него. б/да създаде открита коалиция с определящата ситуацията фигура за омиротворяване/смиряване на другия родител. б/да създаде конфликт между родителите. Така на принципа‚ двама се бият третия печели“ детето пренасочва вниманието на родителите един към друг и тихомълком постига желаното за себе си.
Внася модел за полова принадлежност – „Аз съм момиче – Аз съм момче“ на базата на идентификацията по пол със съответния родител и чрез разграничаването на детското поведение и от това на възрастния от същия пол. Т.е. детето да се научава „Аз съм момиче като мама, но не съм жена на тати“; респ. „Аз съм мъж като тати, но не съм съпруг на мама.“
Благодарение на пълноценния контакт с двамата родители детето се научава да показва полово специфично поведение (да не се бърка със сексуалното, което е психологическа задача на пубертета). Такова то демонстрира вече и във взаимоотношенията с другите възрастни и останалите деца. Детето осмисля и усвоява полово специфичните когнитивни и поведенчески актове и има готовност да ги използва съответно. В ситуациите на непълно семейство (поради болест, смърт на родител, развод и др.) възниква необходимостта да се открие подходящ заместител (дядо, баба, друг роднина, приел/ка ) за да се позволи на детето да натрупа полово специфичния психологичен опит. Когато единия родител се нагърби да изпълнява едновременно ролята на баща и майка, се създава условия за объркване в детската психика на коментираната проблематика.
Доколко бащата в един определен момент ще се превърне във второто доверено лице за своето дете зависи от:
- готовността на майката да направи контакта между бащата и детето по-интензивен. Майката е тази която трябва да „вдигне ръце“ от детето си и да позволи активните контакти на детето с бащата“;
- готовността на бащата за по-продължителен контакт с преобладаващо положителни емоции: държане в скута, гушкане, боричкане /особено важно при момченцата/, говорене на бебето – разговаряне с по-голямото дете, съвместни дейности и игри;
- умението му да предлага „мъжки“ занимания, независимо от пола на детето;
- способността му да отстоява норми на поведение без критики и неприемливи наказания, а посредством отстояване на позиция.
Всяко дете в рамките на първата възрастова криза и все по-осъзнато в следващите детско – юношески години знае, че бащата е този който внася и отстоява норми на поведение. Той е регулаторът на социалните активности вътре и извън семейството, независимо, че майката е най-често подбудителя.
В годините на пубертета бащата има други функции:
За синовете той е модел за подражание в борбата за надмощие в мъжкия свят; пример за мъжко достойнство, кавалерство и други прояви спрямо момичетата; събеседник в подготовката за безопасен сексуален контакт и др.
За дъщерите бащата става модел в избора на интимен приятел. В единия случай момичето осъзнава добрите страни на своя баща като човек и партньор на майката и иска да открие същите у своя приятел. В другия случай момичето знае какво не иска да притежава приятеля й, защото тъкмо това не одобрява у бащата. Има и смесен тип на модела.
За синове и дъщери бащата е пример за отстояване на трудности; за обгрижване на слабия пол; за справяне с конфликти и за активност и борбеност в намиране на собственото място в социалното обкръжение.
Литераура: Р.Скинър и Дж.Клийз (1995); (V.Kast 2005); Ив.Бончева (2013)
Теми, които също може да бъдат полезни за вас:
https://kibal.bg/roditelskite-greshki-ili-kakvo-da-promenim/
https://roditel.unicef.bg/pages/rolyata-na-bashchata
https://roditeli.org/zashto-rolyata-na-bashtata-e-kljuchova/
