Скритите послания на децата в предучилищнa възраст – 3-6 г.
Скъпи родители,
Можем ли да разчетем посланията, които децата ни изпращат чрез думите, жестовете, мимиките или просто посланието , което се крие в мълчанието.
Точно като един шифър те ги препращат към нас, но кой е способен да ги разбере.
Езикът на децата е странен понякога, интересен и забавен за разчитане.
Често трудностите, които родителите срещат при комуникацията си с децата в по-ранна възраст, се базират на езиково- говорните умения на самото дете, докато в тийнейджърската такава – на вече изградения начин на комуникация и поведение, които те са сформирали в детството – дали подражавайки на родителите си или на близкото обкръжение от приятели и роднини – за всяко дете е индивидуално.
Тази статия е провокирана от думите, които често чувам от децата в детската градина, а именно – „много те обичам“. Те са прекрасни, обичливи, правещи понякога всичко за другия и много старателни. Не пестят комплиментите си , но и често искрени до болка.
Как да разчетем какво ни казва едно дете?
Как да разберем какво се крие зад думите му?
На Вашето внимание предлагам следващите редове.
Кодовете на децата!
Ще разгледам 3 най-често срещани послания в периода на предучулищната възраст или т.нар. градински период – 3-6г.
- Казва „ обичам те“ , дори и на непознати.
Това са деца, често копнеещи за любов , най-вече любовта на родителите си. Всеки родител обича детето си, но не всеки родител успява да намери начин да изрази или покаже тази любов към него. Често децата и родителите се разминават в посланията си един към друг. Затова е важно да разберем начина , по който нашето дете изразява любовта си. И да намерим начин или форма, по който тя е най-достъпна за неговите възприятия. Ако едното дете иска прегръдка и така разбира любовта на родителите си, то другото – иска играчка. Някои деца рисуват картичка за мама, други – обожават нейните вкусни гозби и искрено се възхищават на супата, сготвена от нея.
- Детето често отказва да се храни в детската градина.
Наблюдавам деца, които не искат дори да вкусят от храната приготвена навън, често отговорът е ….“мама готви най-вкусния боб“ …да, безспорно за него е така. В подобни моменти се долавя преклонението и възхищението на детето към родителя, но и страхът то да не наруши своята вярност към него, опитвайки храна приготвена от някой друг. Всеотдайността на детето към родителя или страхът да не измени, де не изгуби родителското одобрение. Добре е, ако наблюдавате подобен модел на поведение при децата да започнете с разговори за раздвижване на детското мислене – чрез кратки въпроси, които провокират размисли в тях. Бихте могли да обясните , че ще се радвате , ако мъничето се храни с разнообразна храна и после да ви сподели какъв е нейния вкус. Така вие може да сложите някоя нова подправка в ястието си. Или самите вие заедно с него да обогатите менюто у дома. Така децата правят своите малки крачки към преодоляване на страховете си. Това са техните малки крачки към света наоколо. Особено уязвима група са децата с тревожност и липса на стабилен ежедневен режим.
Правилата и ежедневният режим, които се прилагат във всяко детско заведение, създават един плавен и стабилен ритъм, който децата следват, носи им спокойствие и увереност. След време те сами ще приложат това в други области на своето развитие.
Отказът от храна при децата може да е следствие на не една причина, но основното е, че първият контакт с храната на този свят е чрез майката – дали кърмене или захранване на бебето, в първите месеци на своя живот, майката е тази която набавя нужната храна на своето дете. Това е един момент, в който се съдържа цялата топлота, нежност и любов, които тя дарява на детето си. Захранването на бебето е основополагащ момент, свързан с психо – емоционално и физиологично развитие на детето. Отказът от храна в по-късна възраст вероятно е послание към майката – дали ще е нужда от внимание, любов, подкрепа или просто нуждата да бъде признато и важно за своя родител или ще иска да покаже , че му липсват моментите с майката. Често тази детска нужда е закодирана в отношението на детето към храната. Понякога това е и единственото нещо, което то и само то, може да контролира за себе си, ако не му е предоставена възможност да направи избор дори за някой неща в ежедневието си. Родителите с авторитарен родителски стил на поведение също попадат в подобни ситуации с децата си.
- Дете, което не обича да рецитира стихове или да участва в сценки – да…всеизвестният срам и неудобство. Важно е да окуражавате детето в дейностите му , независимо дали те са публична изява или просто домашно ежедневно занимание. Важно е и родителите и педагозите да съобразяват тези състояния на децата с инициативите, които им възлагат и не на всяка цена да изискват те да бъдат изпълнени.
Скъпи родители, за да може да разпознаете скритите послания на своите деца е важно да познавате първо самите себе си, защото в тях има частица от Вас. А вие спомняте ли си вашите скрити послания като дете?
Какво бихте могли да предприемете в подобни ситуации- наблюдавайте своите реакции и тези на децата си. Използвайте интуицията си. Родителите имат своя вътрешен глас. Ако успеете да го чуете, може да намерите начин да се справите с предизвикателствата, пред които сте изправени.
Темата е обширна и специфична, затова ако вие изпитвате тревожност и не успявате да разшифровате скритите послания на вашето дете, заповядайте на разговор при нас. При консултацията с детско-юношески психолог, може да изясните причините за тези детски прояви, да успеете да преодолеете тревожността си и да откриете пътя към разрешаване на сложните и напрегнати ситуации във вашето ежедневие.
В център „КИБАЛ“ предлагаме и индивидуални техники за работа със „злояди“ деца.
Заедно можем да разчетем скритите послания на вашето дете, а може би и на самите Вас. 😊
https://www.facebook.com/detskipsihologlogoped/
Свързани публикации:
