Над остров Кая живеели в съседство Вулканът и малкото облаче Пух. Вулканът бил много стар. Достолепно се извисявал над всичко живо наоколо. Често търсел компанията на Пух, за да му споделя мъдрите си съвети: „- Виж Пух, ти си млад, рехав и крехък. Какво ли разбираш от живота?! За живота, Пух се иска мъжество! Нужно е да изградиш силен и стабилен характер. Да се научиш да понасяш всички несгоди с гордост, доблест и чест! Виж ме мен – непреклонен пред нищо! Какво си заобикалял напред – назад, в ляво – дясно, или пък на където те отвее вятъра? Не си знаеш мястото ей… Днес си на свит под гръмоносен облак, утре – под жарко слънце. Какво си се разсополивил такъв през ден, през два! Хремав ли си? Плачеш ли? Държиш се като женчо! Слушай мен – мъдрият, стар Вулкан! Аз ще те науча как да се държиш като истински мъж!”
Пух се чувствал зле от думите на Вулкана, но не го показвал. Свивал на пухкава топчица треперещото си коремче, замижвал с очички, идвало му да се скрие в дън небе и му ставало още по-зле от всичко това. Чувствал се объркан. Опитвал да се стегне, да не плаче, както бил съветван от мъдрия. Така му се образувало кълбо от напрежение около сърцето, натежавал и пропадал надолу към Земята. Въпреки усилията си да се държи като мъж, накрая отново се разплаквал от страх. Срамувал се, когато плаче, но след плача ставал лек отново. Сърчицето му започвало да тупка отново свободно и го изстрелвало към висините. След дъжда му от сълзи се появявали грейнали по -слънчеви усмивки. Посивелият му пух пречистен вече, ставал снежно бял. А така му се искало да бъде приет такъв – какъвто е от Вулкана, да не тъжи и да бъде винаги лек и свободен…
Вулканът пък пръхтял недоволен под дъжда от сълзи на Пух, защото същите мокрили и размеквали коравата му обвивка. Тревожел се да не се размекне целия. Векове наред съумявал да пази чувствата и емоциите си точно под тази корава обвивка. До сега същите не били достояние на никой, тайно скътани под нея. Вулканът нямал така наречените от него слабости – сълзи, страх, колебания, тревоги, защото поддържал своя съвършен баланс. Чувствал обаче някъде ниско долу в недрата си силна и пареща болка, която понякога се надигала и клокочела до гърлото му… Какво обаче е някаква си болежка за един истински мъж! Той умело потискал това неразположение под твърдата си кора, пазейки го в дълбока тайна.
Един ден присмивайки се на поредната слабохарактерна според него черта на спътника му – облачето Пух, рязка болка го срязала внезапно. Люта, изпепеляваща, огнена жлъч, трупана дълго в недрата му, започнала да се надига и да го дави. Кашлял силно и разтърсващо „- Какво става?” – мислел си – ” Не е възможно това да се случва на мен!” Заповядал: „Спри! Какво си ти в мен?” Ала в сърцето му разлумтяло се чували тътени като от огнен гонг: „- Аз съм теб, теб… в теб, теб…! Нееееее! „ – паникьосал се Вулкана „ – В мен няма нищо такова! В мен няма нищо!„
Гневната люта лава се взривила и изпепелила болезнено до основи неразрушимата, уж вечна кора на Вулкана. От него останала само една не съзнаваща купчина пепел.
/автор на приказката – Даниела Христова; автор на илюстрацията – Доника Георгиева/
„…приказката дава на детето най-нужното: тя започва от мястото, където то се намира в определен момент на емоционалното си развитие, показва му къде трябва да отиде и как да стигне до там, но го прави чрез подсказване и въз основа на фантастичен материал, от който детето може да черпи както то самото сметне за най-добре и чрез образи, улесняващи го в разбирането на най-съществените за него неща. „ /Б. Бетелхайм/
Темa, която може също да бъде полезна за Вас:
Драконът гняв | Психолози в Бургас 2021 (kibal.bg)
Още терапевтични приказки можете да прочетете:
